Защо питаш мен как ще промени живота ти?
Иначе панаира ... едно време чаках с нетърпение да дойде та, отначало с татко, а после с някой приятел да ходим и да зяпаме. Какво сме гледали и сега не мога да ти кажа ... А, събирахме картинки - беше нещо като сървнование - кой повече и по-хубави ще има. И лепенки събирахме и други работи дето ги даваха за реклама по щандовете. Голям цирк ставаше, и големите (ама чичковците и лелките ... тия големи) се бореха почти за заветното списанийце на бангладешки със снимка на леген и сапун за пране на корицата.
После порастнах. И спрях да ходя на панаира. Ха, ще плащам входен билет за да им гледам рекламите - нали експонатите по палатите са си реклами? Не, да съм скръндза ама