Достойноството на книгите на Тери Пратчет (е, *едно* от достойнствата им), е че той не обича да нравоучителства и да поучава. Затова същината на историята обикновено е скрита зад толкова много пластове хумор, интересни герои и енциклопедични знания, че част от читателите (които може би не искат да я видят) просто не я забелязват.

Прочетох последно "Mostrous regiment", която е ужасно хубава книга, но е оголена от всички финтифлюшки, каламбури и тям подобни. Останала е изчистената - и много жестока и безпътна - история. Четейки отзивите в нюз-групите, забелязах, че част от феновете просто не могат да възприемат книгата. Явно тези, които са разглеждали света-диск като място за бягство от проблемите на нашия си свят, се чувстват разочаровани, че проблемите на света-диск са същите като нашите. Ако не и по-дълбоки.

Hellen
==
"It is well-known fact, that in an infinite universe everything that could be imagined must exist somewhere..." -- Terry Ptatchett, "Pyramids"