Не съм се замислял сериозно преди да прочета темата ти, но аз доскоро разделях фантастиката на парчета така:
Има книги, които изливат информация от страниците (феновете им ги наричат "книги с много идеи") си и използват най-досадния похват в НФ (който присъства само в НФ май) - героят-като-лектор, а цели глави са посветени на сбит преразказ на научни идеи и/или учебници (отвсякъде изскачат фрази като "Според теорията на...", "Първият експеримент в тази област..." и "А, знаеше ли, че в началото тази идея е била..."; героите не претърпяват развитие и обикновено са представени като мислещи глави; женските образи почти липсват; стилово се стремят да са стегнати, ясни и без излишни думи).
Другите са по-амбициозните произведения, където литературата наистина си е литература , авторът не изгаря от желание да ти преразкаже това, което го е впечатлило в университета и практиката му или в съдържанието на нон-фикшън книгите, които е прочел, а стилът е нещо, което всъщност има значение и не е чак толкова лошо.
И двата вида интерпретират света (светския и научния, културата и субкултурата), но книгите от втория тип не го правят толкова очевидно, метафорите им са по-трудни за разпознаване и авторите се стремят да въвлекат читателите като помощник-интерпретатори, което правят чрез различни (предимно литературни) трикове.
Като идеален пример за първи тип НФ мога да посоча Грег Беър, а за втори - Джийн Улф.
(Може би най-интерсна е НФ от (евентулания) трети тип, където подходът е еклектичен и налице са резултати като поетиката на Кларк (автор, който предимно се изявява във втория тип НФ) в Градът и звездите и Краят на детството и социалните и антропологически коментари, които ле Гуин вплита в текстовете си.)
Двата типа изискват различни подходи при четенето, за да могат да бъдат възприети от читателя в пълната им прелест, но понеже тип номер 1 е властвал десетилетия наред из Тера Фантастика, наложено е донякъде пасивното четене, където текстът комуникира с читателя не като литературно произведение, а като учебник. Затова и погрешното разбиране, че да ти помогне да си научиш по физика, е основния плюс на НФ .
Струва ми се, че номер 2 ангажира читателя като читател - участник в процеса на възприемане на литературния текст като изкуство, докато номер 1 те ангажира като съмишленик на НФ. Нямам нищо против и двата вида, но за мен НФ е литература.
А твоите три типа, според мен, са характерни както за номер 1, така и за номер 2.
Сега си мисля, че има голям брой НФ книги (всъщност повечето), където по-важна е обстановката, отколкото героите. Може и така да се разделят, ако не искаме да спорим на едно ниво ли са Азимов и Набоков или не .

айде да се кечаме!