1. Все още случам радио вкъщи - сутрин, за настроение /макар че напоследък нещо наблягам на разни сутрешни блокове по ТВ, заради прогнозата за времето и разни разсънващи дебати/, някога даже ми беше източник на добро настроение докато съм вкъщи /в гимназията често помнех по-добре текстовете на парчетата по радиото, отколкото новите думи по англ./ и преди изпити /в уни-то/; слушам докато пътувам из провинцията или съм сама в някой чужд град /през ГСМ-а/; понякога обичам да заспивам на тихо радио /само дето отдавна вече ги няма рок-алтернатвните среднощни настроения за тийн-тъга на "Тангра" и "Алма Матер", "Зи-Рок" са ми малко хард понякога, а "Стар ФМ" се повтарят/... Доста награди обрах /по примера на баща ми/, докато слушах разни игри денем, някои /касети, чаши/ още ги пазя, другите са изядени своевременно, а със спечелен билет гледах някога "Бриджит Джоунс" /иначе щях да съжалявам накрая/. Скоро открих света на и-нет радиостанциите, и естествено, английските ме кефят, така че любовта към радиото не умира. И така, основно зависи от настроението - ако е за разнообразие, слушам радио; ако е заради някое конкретно дълбоко настроение - албуми и компилации...
1. Зависи от помещението и настилката - на старите килими не сме ги карали, освен при дъжд и сняг; сега на новите - да, но пък те са дебели и държат топло. На гости винаги питам и обикновено се събувам; веднъж с риска да си тръгна по пантофи. /Що пък точно тая тема избрахте за бурна офисна разтуха?!/
2. По-добре да е изненада, още повече, че съм от хората, които търсят подарък за някого, а не подарък от себе си. Ако мога, гледам да подпитам, все пак.
3. За - както и за 8.12 и други поводи да се празнува извън къщи/града - просто местата свършват, а и такова планиране зарежда с настроение за празника отрано. За пътувания и почивки не бързам чак толкова - самата мисъл ме зарежда достатъчно, а не съм от капризните и припряните, така че кефът не си заслужава да се разваля с нервничене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите