|
Имам много близка приятелка, чиято майка е една дребна, кръгла женица... Тя полагаше неистови усилия - със и без витамини (бай дъ уей, от витамините се пълнее!) - да НЕ прилича на майка си, защото майка й била "дебела" (тя така говореше)... е, само след 7-8 години и две деца почти прилича на майка си ... ама, много сладко ми стана, като те прочетох... Помня една такава интересна случка - преди години, като не ядях системно, и приличах на тапициран скелет, бях служебно в един офис. Работихме каквото работихме, и хората ми казват "дай да отидем да хапнем, до нас има чудесно ресторантче!" (и главния счетоводител, и управителя кръгли като ... щях да кажа "табуретки", ама хората си имаха и височина). Аз, обаче, репликирам "Ааа, а плодова салата предлагат ли?" , а те, споглеждайки се "Ами, не знаем, ама имат чудесна кухня, и скарата е върхА"... Обаче, не, с пълна със носталгия към хапката Душа, клатя глава отрицателно "Ааа, щом няма плодове, ще си взема едни череши, и ще обядвам, днес ми е плодов ден!"... При което шефа й казва "Виждаш ли (еди коя си, не помня името на жената), ей така се става слаб, а ние с тебе... диета ни трябва, ДИЕТА!", а тя го погледна, ухили се и му каза "Шефе, ние с тебе само ще си ходим гладни и дебели, дай да идем да ядем, бе!" Та, с две думи - много ми хареса поста ти, обаче, аз вече не искам да хрупам тревки, при положение, че толкова пържолки чакат да бъдат изпеченки?
|
Ей, Смайл, това много ми хареса! [re: Smile]
