Един часа през нощта.Прибирам се от парти.Слизам от таксито,правя няколко крачки,подхлъзвам се и....се пльосвам неграциозно.В първия момонт не мога да помръдна-от изненада,от раздразнение,от болка.тШофьорът на таксито ме поглежда в безучастно в огледалато и...потегля...Ами ако си бях счупила нещо?Ами ако нямах мобилен телефон,от който да се обадя в къщи ?Добре,че успях сама да се изправя-разминах се само с няколко синини ,скъсан чорапогащник и цепната пола..

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата