Сега е моментът човек да изживее истинска романтика.
Дълбокият, неразринат сняг, хлъзгавите улици (тази година снегът е много хлъзгав), студът.

За дълбокия сняг. Веднага личи кавалерът, който нагазва до глезените в преспите, за да ти направи път на тясната пътечка. Е, по-често моите обувки затъват в снега, за да мине покрай мен пуфтейки някой чичко по разринатото, но няма да се разкисвам за глупости.

Хлъзгавите улици. Падахте ли вече? Мен ме е страх да напиша, че още не съм, защото докато го кажа и току-виж, изтърсила съм се насред центъра.


И сега истинската романтична история, случила се с мен.

Аз ненавиждам автобусите. Както обичам да се шегувам – не ги ползвам, защото ми става лошо. Случи да се возя в градски автобус. Тръгнах да слизам. Един чичко, с много невзрачно лице, но сега ще разберете с каква душа слезе преди мен, обърна се и ме хвана! Но как ме хвана само! Не по джентълменски – за ръката, а ме прихвана здраво под мишницата и ме държа, докато сляза. Почувствах такава сигурност и жестът му много ме зарадва.

Хайде, разкажете и вие нещо по-романтично.

***

Един часа през нощта.Прибирам се от парти.Слизам от таксито,правя няколко крачки,подхлъзвам се и....се пльосвам неграциозно.В първия момонт не мога да помръдна-от изненада,от раздразнение,от болка.тШофьорът на таксито ме поглежда в безучастно в огледалато и...потегля...Ами ако си бях счупила нещо?Ами ако нямах мобилен телефон,от който да се обадя в къщи ?Добре,че успях сама да се изправя-разминах се само с няколко синини ,скъсан чорапогащник и цепната пола..

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата

Някого вкъщи го е било яд, че си ходила сама на парти:))))
Изпратил ти е нещо като телепатично възмездие:)))
Чуй ме само как говоря с гласа на мъжа ти!

***

Има нещо такова...
Никога не съм обичала зимата, не обичам да ми е студено, необичам да навличам много дрехи, ама на - имам чувството, че с всяка изминала година зимите стават все по-студени. Обаче тая зима се размислих над нещо, и то е във връзка със заглавието на темата ти. Струва ми се, че това студено гадно време е далеч по-романтично и дава много повече топлина от летните жеги. Не знам... сякаш те подсеща да поискаш топло тогава, когато ръцете ти замръзват от студ, въпреки ръкавиците. Много си се зачудих като се замислих, понеже наистина хич не обичам да ми е студено, и все пак стигнах до тоя извод. Нищо ново под слънцето... само че така някакси е малко по-топло. Особено ако го споделиш.
За тясната пътечка и кавалерите... какво да кажа. Преди нова година точно един кавалер така ме трогна, че после направо се просълзявах, докато си четках палтото от калта. Романтично беше.. вечер, улицата, спирката на рейса, на нея аз. Не мръзна, понеже точно този ден (30ти януари) времето беше по-меко и снегът се топеше. Тази метеорологична особеност силно катализира появата на чувството за романтика у мен. Една локва - не прекалено близо до спирката, но от моята страна. Кола в насрещносто платно. Елегантен завой, навлизане в платното, от страната на която стоях и стотици пръски кална вода върху мен, и мил кавалерски жест. Как да не ти стане едно такова топло... Такава романтика се изсипа върху ми... хубаво беше
Та така, радвам се на зимната романтика с цялото си сърце, ама си мечтая вече за мокри нощни улици и топъл вятър в клоните на току що разцъфналите дървета...

__________________
Останалото е мълчание.

Хахахахахаха,браво,докара го гласа.

Шапка светулки,за да ми бъде весело,когато пиша стихове за надеждата

При теб филийката е паднала на правилната страна, Джени :)
А Копринка и Биляна са извадили още по-голям късмет - срещнали са от онези кавалери, дето са изчезнали заедно с динозаврите :)))


Еххх ... ако знаех с кой автобус пътуваш ...

| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |

Е, ама аз само за лошото казах.

А иначе... еех... абе има ги и от по-дригите кавалери.
Това за автобуса за кой беше?

__________________
Останалото е мълчание.

и все ти е студено като на мен.
И аз много мразя да ми е студено. На жеги търпя. И аз зимата не я обичам. И понеже не я обичам, гледам с по-широко отворени очи, та да видя нещо приятно.

Ами ако се върнем на твоето романтично опръскване с кал. Ако това беше през лятото, прозорецът на колата на опръскващия щеше да е отворен, та можеше да чуеш нещо по-цветисто. А така виж колко е загадъчно. Елегантен завой и отминава.

А, а пък днес като минавах по един мост, колко красива беше реката - точно като по картичките както ги рисуват. А пъртината една тясна, неразринато. Като тръгне някой зад теб, обръщаш се често-често от гледна точка на безопасността, но той може да си изтълкува, че си си го харесала... Ето ти пак романтика.

***

и... не съм зиморничева, май даже по класификациите спадам към зимния тип, зимно бебе съм... ама хич не я обичам тая зима. Преживяам го студа, но пък много обичам да се шляя по нощите... Наскоро всъщност установих, че и зимата не ми пречи

А това с моста.. наистина си е романтика...

__________________
Останалото е мълчание.

Как така за кой ?!
Ама то не стана ли ясно, че за тази дето е слизала, а не тази дето е чакала да се качи ? Тюх - почнал съм да се изразявам неразбрано напоследък ...
Абе - все едно нищо не съм казал :)))

| Величието на Сизиф не е в безмислието на труда, а в липсата на отчаяние |