Дама в зелено,
по важно е колко е голямо детето.
Не виждам нищо лошо да пляснеш едногодишното дете, което се опитва да изскубе лампата от щепсела като я влачи например и едно 14 годишно дете, което закъснява от дискотека. Разликата е, че едногодишното дете прави това, защото не умее да разсъди за последиците и приказките едва ли ще го убедят, че не е правилно така. Докато 14 годишното дете ОСЪЗНАВА действията си и е за предпочитане да поговориш с него.
Моята дъщеря беше на 40 дни, когато се опитваше да изпроси от някой да я държи на ръчички и аз и се скарах... Незнам дали наистина ме разбра, но веднага спря да мънка и заспа. И сега, когато се опитва да се налага строгия тон влиза в действие
Но когато порасне достатъчно, че да може да се разговаря сериозно с нея не мисля, че боят ще е средство за наказание. Дотогава - необещавам (разбира се не да я притрепвам от бой, а възпитателното "пляс" с подходяща интонация)
Честно казано, обидно е и за по-голямото дете и за родителя да биеш тинейджър. Даже май възпитателния ефект е обратен тогава. Все пак пубертета е една много деликатна възраст, когато с децата родителите трябва да бъдат преди всичко приятели. Моите родители не са ме били в съзнателния ми живот (баща ми ме удари веднъж на 3 год, а майка ми спря да ме бие като тръгнах на училище - и то много рядко го е правила и наистина с повод). Съответно и аз съумях да не свърша големи простотии на пук през пубертета.
Повода също е важен, но и възрастта е още по-важна.

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена