Ей това мисля и аз, господине!
И от опита с моето дете, което "глезех" безсрамно, то се превърна в най-самоуверената и щастлива 4-годишна! Никога не плачеше като бебе, не изпитваше зависимост от мене, и ходеше у всеки. Обожава да общува с хора и не е срамежлива, даже като тръгнем на разходка по улицата, поздравява всеки! Плаче като я прибирам от градината, а не като я карам! Като отивам на работа ми казва чао с усмивка на лицето!
Потупвам я, не отричам, но това няма нищо общо с "глезенето"... Сега наскоро взе да проявява признаци на разсъждение и шамарите са рядкост. Вече разбира какво и казвам.
От 4 месеца е далече от мене-временно, говорим по телефона и не преставам да и повтарям колко я обичам, не само сега, дори когато беше тука, обичам те са най-употребяваните думи от нас двете !!!
Вярно, че откак проходи не е от най-тихите деца, има много енергия, но мисля, че това е присъщо за повечето малки деца, стремежа да опознаят света! Родителите имат задачата да наблюдават това да стане БЕЗОПАСНО, доколкото е възможно без инциденти.
I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...
|