Тъй,тъъъъъй...!
Е т'ва е въпрос интересен и ще се опитам с няколко думи ( колкото и да е трудно ) да ти споделя скромното си мнение и познания!
Така, тук ще говоря предимно за лакота ( към 18 в.,племе от горе-долу централната част на Великите Равнини на Сев. Америка - днешни щати Минесота, Ю. и Сев. Дакота) Та те са считали ( а част от тях продължават да считат и днес), че всичко съществуващо на тази Земя има Дух, даден му от Великата Тайна и поради тази причина всичко е живо - камъни, дървета, облаци, животни, птици...и т.н И понеже всичко е сътворено от Великата Тайна, ние всички сме роднини - с един баща и една майка. И всяко нещо е напълно равнопоставено, никое живо същество не е по-важно от друго ! Включително и човека - той не е господарят, той е просто брънка от веригата.
Животните и растенията са тези наши роднини , без които живота на хората не би бил възможен - те ни дават телата си за храна (имено такова е индианското разбиране). Традиционното лакотско разбиране и практика е да не се убива повече отколкото е необходимо за храна и на всяко убито животно или птица се отдава почит и се благодари.
Но макар това да е било масовата практика, винаги има изключения..!!!
А още повече, че с навлизането на търговията с белите в живота на лакота, много от тях са започнали да убиват животни и само заради търговията с кожи, но дори и тогава изключително рядко са оставяли труповете просто да си гният в ранината и не може да се каже , че дори и тогава са проявявали хищническо отношение към природата ! Имало е периоди на по-активно ловуване за кожи за търговия, но повечето лакота са осъзнали навреме, че това е лош път. Но така или иначе търговията не е прекъсвала, както и не са прекъсвали роднинските взаимоотношения между лакота и другите живи същества.
Но както казах има и изключения - някои индианци не им е пукало много за другите живи същества , а са си убивали само и единствено за собствена полза и твърде често от алчност или за да си изпробват новата пушка!