И така, деца, време е да поговорим за екологичността на индианците - реална или мнима - хайде да се опитаме да разберем, а?
Приказките за това, че индианците са едни същи еколози от край време, хиляди години преди европейците да се сетят за тая работа, вероятно тръгват в началото на ХХ в., а по-усилено май през 20-те и 30-те години на същия век, ито главно чрез произведенията на писатели като Охайеза, Ърнест Ситън-Томсън, Мато Нажин, а и редица други...
Това се поддържа активно от журналистите, от писатели и НЯКОИ учени. Самата екология и еко-движение все още са само идеи в главите на малцина.
След Втората Св. война, съз засилване на екологичните проблеми и с появата на първите еко-автори и еко-организации в края на 50-те и началото на 60-те години, теорията за "екологичния индианец" придобива все по-голяма популярност. Индианците стават своеобразен образец за отношение към природата. След малко ще видим дали е заслужено...
Разбира се, през 60-те, с развитие на индианското движение за граждански права и пр. (нали се сещате - "In the Spirit of Crazy Horse", ДАИ, Ленърд Пелтиер, Ундид Ний, такива неща...), самите индиански активисти на висок глас повтарят тази теза. А щом едно нещо постоянно се повтаря, в един момент всички почват да му вярват.
Но науката не стои на едно място. През 70-те годин се появяват първите изследвания, които показват, че индианците не са били баш толкова екологични, колкото се иска на някои хора. Че още в древността са изтребили т.нар. "мега фауна", че са виновни за изчезването на някои бозайници (като дългорогия бизон) в по-късните времена и пр. А когато идват белите те са въвлечени в обикновения търговски оборот на капиталистическите нации. И тъй като почти единствения им продукт, който могат да предложат на пазара (осевн военната сила) са били кожите, те започват да изтеребват усилено животните с ценни кожи. толкова усилено, че за 150-200 г. те практически са ликвидирани в Америка. това става на огромни територии, в голяма част от които бял човек не е стъпвал. Водят се войни за контрола над търговията с кожи - ирокезите в хода на тези т.нар. "Боброви войни" наистина за ок. 100 г. придобиват контрол над пазара на кожи, изтребвайки десетина околни племена практически до крак. По късно, вече в Равнините, се водят войни за контрол над бизоновите пасища (за да се продават кожите!), като се атакува по особен начин икономиката на врага - избивайки жените, тези които обработват икономическия ресурс, т.е. кожите. Така примерно омаха, които в началото на ХІХ в. са многобройно и силно племе, минават на доста заден план...
През 30-те год. на 19 в. чернокраките повеждат истинска война с American Fur Company, изтребвайки няколко стотин трапери. Война за бобрите в Монтана - но не да ги пазят, а да продават самите те кожите им. Е, след 50 г. в Монтана вече няма бобри.
Същото е и при търговията с бизонови кожи. Това е единствената стока, която индианците могат да предложат за пушки, одеала, маниста и уиски. От милионите изтребевни бизони (между 20 и 60 млн. по различни оценки) поне половината са убити и "изтъргувани" от индианците.
Редица автори, основавайки се както на исторически, така и на археологически сведения, твърдят, че индианците винаги са имали хищническо отношение към природата и това, че в Америка тя се е запазила относително девствена, се дължи на малкия брой и примитивната технология на индианците (2-4 млн. души с лъкове и копия не могат да избият особено много животни, дори да се стараят; въпреки че прадедите им май са успели да ликвидират доста видове от "мега фауната").
Един от първите автори, които започват да се съмняват в легендата за "екологичния индианец" е Келвин Мартин с книгата си "Пазителите на дивеча" (Calvin Martin "Keepers of the Game"). Преди 7 год. излезе скандалната книга на Shepherd Krech III "The Ecological Indian", в която авторът с множество исторически факти се опитва да докаже, че индианците никога не са били "еколози", а са се отнасяли също толкова хищнически към природата, колкото и белите, само дето средствата им са били по-примитивни. тази книга предизвика маса дисскусии и спорове. Интересен е напр. коментарът на Вайн Делория за книгата на Krech.
Къде обаче е истината? Кой знае... Още преди години, минавайки от романите към записките на пътешественици (прим Луис и Кларк) и индиански автобиографии, забелязах, че отношението на индианците към дивеча не е чак толкова екологично... Примерно тръгват трима индианци на някъде - всеки ден убиват по бизон, изяждат филетата и езика и оставят 500-1000 кг. месо да гният... И това самите те си го разказват. И разни подобни епизоди.
Разбира се, надявам се ТУК, в клуба, да се появят различни мнения. И да се заформи разговорче...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
|