Здравейте, казвам се Елена и съм майка на детенце с тежко увреждане. Искам да споделя с вас, нещо по темата. Наскоро, в друг форум се повдигна въпросът, дали и правилна да се казва...хора с увреждане, дума плашеща "обикновените" хора или е по - добре ...хора със специфични нужди - както е в много други държави. Аз, макар че съм просто родител и не мога да бъда напълно наясно с нещата си, мисля......
Промяната трябва да дойде, тя ще дойде с течение на времето. Но това трябва да стане естествено. Не мисля, че е правилно да се опитваме да променяме околните, като нагласяваме фактите според техните желание.....по - скоро околните трябва да проумеят, че хората с проблеми не се различават по нищо. И когато тази промяна настъпи в съзнанието на т.нар. здрави правилната дума ще дойде сама.
Никога, от деня на раждането на детето ми не съм крила фактите около неговото заболяване. Не ме е интересувало какво ще си помислят околните, нито съм се притеснявала от въпросите им. Знам, от страни е по-лесно.....но случайно или не днес виждам, как родителите проиемат като нещо нормално детето ми. Как другите деца, растат с него и има реален шанс да го възприемат като един от тях - макар и различен. И вярвам, че основна причина за неправилното отношение към хората с различни проблеми е незнанието....незнанието, което поражда объркване и страх......