Научила съм се да приемам увреждането си, а за всички останали правя усилие да се чувстват удобно около мен. Никога не се сърдя на въпроси, отговарям им и разяснявам трудностите и различията си. Омъжена съм за човек без увреждане, но единственият, който не ме приема, е свекърва ми. Явно за нея съм половин жена, която не може да и поднесе така желаното "собствено" внуче. Тя може да върви на майната си, не се оставям да ме мачкат. Работя и кой знае, може би плащам повечко данъци от Х.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите