Така си е, но не бива да се оплакваме, щото от това файда няма. Ние нямаме някаква сериозна организация, която да защитава нашите права. Имаме инвалид в парламента - някой да е чул какво прави тя за нас. Някой да е усетил нещо подобрено, като имаме човек в парламента. Или просто и тя се е докопала до властта и цица дивиденти (простете ме за израза). А ние сме си различни от цялото общество - тъпо е да се правим, че сме нормални хора - НЕ СМЕ - ние сме болната част от обществото - това трябва да осъзнаем а не да се срамуваме от това. Просто така се е получило - няма нужда от хленч, няма нужда от хлип. Ако някой ни гледа накриво - и ние трябва да го гледаме накриво като равноправни членове на нашето общество. Ако някой не ни обръща внимание и ние не трябва да му обръщаме внимание. Такива ми ти работи. Кво мислите вие?