Човека,написал цитираната тема е колкото прав,толкова и не е.Мотивационните писма се появиха у нас преди 3-4 години.Да,нещата вероятно са такива,гледани от собствената му камбанария,т.е. според изискванията на организацията,която го е наела.За добро или лошо,това не е общовалидно.Първи започнаха да изискват такива неща десетината големи чужди фирми,работещи у нас.Така или иначе,почти никой у нас не набира персонала си по обяви и те не правят изключение,колкото и да демонстрират обратното.
В някакъв момент,подражавайки на тях,много български фирми започнаха да изискват подобни писма.И тук идва едно напълно погрешно убеждение,което се създаде у хората.Мотивационни писма не се изискват навсякъде и дори има области,където те изобщо не са наложени като правило,а се считат по-скоро за екзотика.
По стара традиция с този модел у нас започна да се злоупотребява,при това безобразно.Нарочно използвам тази дума.Хората,нямащи достъп до интернет няма от къде да знаят как се пише такова писмо.Просто няма.Намирането на някакъв що-годе приличен модел изисква време и познания в една твърде специфична област-ровенето из нета.И тук нарочно използвам тази дума,а не примерно "търсене на информация".Защото си е точно ровене.

Cover Letter...това има общо с мотивационното писмо точно колкото Луната с Марс.Вярно...и двете са в космоса.И до там е приликата...
Мотивационното писмо има смисъл тогава,когато се търси утвърден специалист в някаква област.И то с уговорката,че характера на работата му следва да позволява някаква форма на изграждане и доказване на собствени идеи.Извън това смисълът е за съжаление никакъв.
Лично съм попадал на такива феноменални абсурди,че сега ми е трудно да напиша дори и половината.Като започнем от технически персонал в автосервиз-мотивационно писмо и автобиография на два езика.Много е вероятно да няма кой да разбере написаното,но все пак се иска.
Мотивационно писмо за чистачка в пицария.Няма майтап....действителен случай.Заявката е пусната в държавното бюро по труда.
Друг вариант-представителство на чужда фирма в София-търси портиер...т.е. нощен пазач...пак мотивационно писмо на два езика...
И ако мислите,че това са изключения,изпадате в дълбока заблуда.
Не е случайно,че няма единен стандарт в писането на мотивационното писмо-така,както например има стандарт за автобиографията...практиката за него идва наистина от високите етажи на големите фирми-нещо като официален заместител на това,което преди се наричаше "препоръки".У нас се възприе,за съжаление един доста погрешен модел и в това направление.