За една обява, особено в добра, следователно известна компания, кандидатстват минимум 20-30 души. Всеки от кандидатстващите е преценил, че отговаря на търсения профил. Все пак допускаме, че има 3-5%, които са си казали: "Абе аз що да не се пробвам, нищо, че не отговарям на всички изисквания". Въпреки това остава една доста голяма купчина от хора, с които трябва да се срещна. Аз лично, с повече от десет човека за позиция не провеждам интервюта. В същото време CV-то, както всички се съгласиха, се прави по стандарт и е съвсем нормално да го напишеш само веднъж, при което ще положиш достатъчно старание и ще му отделиш достатъчно време. Веднъж изготвено, то подлежи на корекция само при смяна на работата или придобиване на нова квалификация, което не става всеки месец дори и година. Тук идва на помощ мотивационното писмо, което вече е индивидуално за всеки човек и за всяка позиция. То се явява като второ сито. Чрез него ще мога да отсея темерутите (е, ако длъжността предполага темерут е вече нещо друго), тези, които са си "копнали" готов шаблон, тези, които не знаят как да се изразяват и прочее.
Разбира се казуси колкото щеш. Примерно, ако за позицията са кандидатсвали малко хора, нищо не ми пречи да се срещна с всички, които отговарят на основните изисквания.
В случаите, когато професионалният опит е доста разнообразен или пък образованието коренно се различава от натрупания стаж, съвсем логично е в писмото да изложиш причините. С това даваш информация дали си последователен и целенасочен в действията си, каква ти е насоката от тук нататък, познат ли ти е бранша или по-конкретно дейността на фирмата. Все неща, които няма как да посочиш в CV-то, а ако не ги изложиш, рискуваш да изтълкуват неправилно автобиографията ти.
До тук обаче говорим за кандидатстване по обява, когато и двете страни са търсещи, т.е. почти на равни начала. Ами какво ще кажете, когато търсещият работа заеме проактивно отношение - без обявено свободно място реши да кандидатства в дадена фирма?