Да, това звучи интересно:

В отговор на:

---

Това, че преводаческата дейност не подлежи и на лицензиране, може да се потвърди след проверка в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност („Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности...") - Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. В този списък (както и в целия закон изобщо) думата „преводи" се споменава само в т. 34а: „Извършване на пощенски парични преводи"!

---

В отговор на:

---

Години наред, поради липса на законова уредба, преводаческият бранш загива, задушен от случайни и алчни „мениджъри", които навлизат в този бизнес настървени за лесна печалба. Регистрират си фирма, пускат обяви за набиране на преводачи, сключват договор с КО и започват да се рекламират, че били „лицензирани", „оторизирани" или не знам какво още. Успяват да привлекат клиенти с ниски цени, които винаги са за сметка на преводача, който, ако бъде недоволен, се сменя с друг, по-непретенциозен по отношение на заплащането, но, вероятно, и към качеството на превода. Така по-добрите преводачи остават без поръчки и постепенно се ориентират към друга дейност. Евтините и непретенциозни преводачи бързо биват заменяни с други още по-евтини и непретенциозни. Професионализмът остава на заден план.

Ако си професионален преводач и след много години все още си в бранша, за това има няколко обяснения: преводач си с „рядък" език, а ако не, то си успял с чара си да убедиш „мениджърите" на по-голям брой агенции да ти възлагат поръчки и да ти плащат сносно; ако нямаш личен чар, а си се задържал като преводач на широко разпространен език дълги години, това означава, че или си много добър професионалист, или правиш големи компромиси с цената и мизерстваш, или си връзкар и се уреждаш да участваш в различни големи проекти. Сигурно има и редица други обяснения. Вие си знаете.

---