Що е „официален превод" и има ли той почва у нас?

Единствената официална дефиниция на понятието „официален превод" е дадена в Закона за обществените поръчки и гласи: „Официален превод" е превод, извършен от преводач, който има сключен договор с Министерството на външните работи за извършване на официални преводи". Тази гениална дефиниция включва в себе си дефинираното понятие!

Ако някой млад преводач обаче реши да придобие правото да прави официални преводи и се опита да сключи за тази цел договор с Министерството на външните работи, оттам ще му обяснят, че такъв не се сключва с отделни преводачи, а само с фирми! Както вече споменах в предишния си постинг, такъв договор се сключва въз основа на балсамирания правилник от 1958! Тази мумия обаче не е стояла в специален мавзолей, тъй като не е имало нужда. Институцията, която се крепи на него, и от която той се крепи, е неговият мавзолей.

В мавзолея, наречен „Консулски отношения" (КО), Правилникът е мумифициран преди 55 години. И това не е случайно. Пред саркофага на светия Правилник продължават да се кланят всички български държавни и общински учреждения, когато стане дума за превод на документ. Независимо от това как се назовава този превод - официален, заверен, легализиран, сертифициран, лицензиран или Бог знае още как - съответното учреждение, подкрепяно или не от някакъв закон, отдава почит на скрижалите на КО и признава само превод, „направен" от фирма, сключила договор с КО. Ако някой наивен преводач направи превода, без да бъде под крилото на такава фирма, ще разбере, че в България свещеният Правилник на КО е над Закона! Преводачът НЯМА право САМ да поеме отговорност за превода си, въпреки че съгласно чл. 290, ал. 2 от Наказателния кодекс ИМА! Светият Правилник от 1958 е НАД Наказателния кодекс!

Това обожествяване на един идол - Правилника от 1958, обезкуражава всеки трезвомислещ преводач в България. Според нормалната логика би трябвало да се направи заключение, че Наказателният кодекс стои над някакъв вътрешноведомствен правилник, още повече като се има пред вид, че този правилник не се основава на никакъв закон. А да не говорим, че тази мумия-правилник противоречи на още доста закони. Но никой от българските законодатели 22 години не се трогва от това!

Какво да кажем пък за заверката на подписа на преводача? В правилника нищо не се споменава за такова нещо. Дори и в Тарифа № 3 не може да се открие такава „услуга" на КО. Въпреки това, защитени от вездесъщата сянка на правилника, служителите на КО продължават да заверяват подписите на преводачите в тяхно отсъствие, без да да знаят автентичен подпис ли заверяват или фалшифициран.

Изводът, до който евентуално може да се достигне, като се вземат пред вид горните факти, е, че зад правилника на КО стоят мощни интереси. Чии? Тук може да се напише една доста обширна студия или многотомен роман. Авторът няма да съм аз. Липсват ми основните сведения, с които могат да разполагат само онези, чиито интереси стоят зад правилника. Омагьосан кръг.

В този омагьосан кръг десетилетия наред се върти професията преводач. Центробежната му сила постепенно изхвърля все повече и повече преводачи. А в центъра на този кръг стабилно си стои правилникът и пародийната дефиниция на „официален превод". Нищо, че преводачите намаляват. Нищо, че преводач не може да сключва договор с КО, за да прави официални преводи. Омагьосаното колело си се върти и сигурно ще се върти до окончателното центрофугиране на професията преводач в България.

Ако не се вземат мерки и този правилник не бъде премахнат, ще настъпи голяма суша в професията преводач: тя ще бъде изстискана като пране в сушилня, смачкана и изплюта. И ютията на неумелите редактори няма да може да изглади смачканите преводи, които ще се появяват след това.

Обаче, този песимистичен сценарий, чийто автори целят единствено печалба на гърба на постоянно сменящи се безгласни и неопитни преводачи, неизбежно е обречен на провал. Алчността заслепява и е лош съветник. Печалбата не може да бъде вечна. И онези, които са я трупали, ще разберат, че тя се е обезценила.

„Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имуществото му" (Лука, 12:15).


Още информация:
Терминатор на професията преводач
Лек намек за тежкото положение на преводачите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В линка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това звучи интересно:

В отговор на:

---

Това, че преводаческата дейност не подлежи и на лицензиране, може да се потвърди след проверка в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност („Лицензионен режим може да се установява само за стопански дейности...") - Списък на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим. В този списък (както и в целия закон изобщо) думата „преводи" се споменава само в т. 34а: „Извършване на пощенски парични преводи"!

---

В отговор на:

---

Години наред, поради липса на законова уредба, преводаческият бранш загива, задушен от случайни и алчни „мениджъри", които навлизат в този бизнес настървени за лесна печалба. Регистрират си фирма, пускат обяви за набиране на преводачи, сключват договор с КО и започват да се рекламират, че били „лицензирани", „оторизирани" или не знам какво още. Успяват да привлекат клиенти с ниски цени, които винаги са за сметка на преводача, който, ако бъде недоволен, се сменя с друг, по-непретенциозен по отношение на заплащането, но, вероятно, и към качеството на превода. Така по-добрите преводачи остават без поръчки и постепенно се ориентират към друга дейност. Евтините и непретенциозни преводачи бързо биват заменяни с други още по-евтини и непретенциозни. Професионализмът остава на заден план.

Ако си професионален преводач и след много години все още си в бранша, за това има няколко обяснения: преводач си с „рядък" език, а ако не, то си успял с чара си да убедиш „мениджърите" на по-голям брой агенции да ти възлагат поръчки и да ти плащат сносно; ако нямаш личен чар, а си се задържал като преводач на широко разпространен език дълги години, това означава, че или си много добър професионалист, или правиш големи компромиси с цената и мизерстваш, или си връзкар и се уреждаш да участваш в различни големи проекти. Сигурно има и редица други обяснения. Вие си знаете.

---

ох, много хубаво и обосновано е написано, но дълбоко се съмнявам, че ще има ефект

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колега, трябва да се променят нещата, защо да са невъзможни официалните преводи от завършилите филолози, след като те могат още утре да се регистрират като свободна професия Преводач, ако представят дипломата си или сертификата в Агенцията по вписванията. Ето къде ни проверяват дали имаме ценз за преводачи и казват - да, можеш да превеждаш!

Можеш да си извадиш щемпел за преводач като лекарите и нотариусите, като щемпела на самият отдел КО, ако щеш, с разликата, че ще напишеш, че отговаряш за верността на превода си и че притежаваш диплома номер ..., можеш да издаваш фактури и не си длъжен да имаш касов апарат.

Защо да не можем да извършваме официални преводи след като сме регистрирани като свободна професия Преводач и поемаме наказателната отговорност. Кой друг я поема? МВнР ли, КО ли? Кое е по-важно - да отговаряш с наказателна отговорност за превода си или просто ей така да прибереш държавна такса за заверка на чужд подпис?

Промени трябва да има и ще се случат, аз не се съмнявам в способността на преводачите логически да наложат промените, което ме навежда на мисълта да помоля Агенцията по вписванията да ни разясни защо те имат право да ни регистрират като свободна професия на базата на дипломите ни, а ние нямаме право да представим наш превод пред тях, ако не е заверен от КО?

всичко това е повече от вярно и логично.
само че, с това управление целта не е да се работи спокойно, а да се мачка малкия и среден бизнес. аз вече се отказах да търся логика в това правителство.
не казвам, че е невъзможно, а че самите фирми/ клиенти няма да искат да работят с мен, ако нямам договор с КО. И не защото ще имат нещо против като им обясня, че де факто мога да правя преводи и нося отговорност, а защото ще си подадат тръжната документация в някое министерство и там ще им кажат, че са подали непълен комплект документ, т.е. ще липсва копие от документа, удостоверяващ, че имам договор с КО. И какво ще направи фирмата - ще тръгне да им обяснява или просто ще се обърне към някой, който има заветното удостоверение?
От Агенцията и от Консулски ще ти кажат - да, можеш да си работиш като преводач, но без да легализираш. Ти си казваш, ок, на мен това и ми трябва. И после виждаш как клиентите отпадат един по един.
Просто това е пълно безхаберие от страна на държавата и пълна липса на желание, нещо толкова просто да бъде урегулирано. Месеци наред има възражения, дела, възмущение - и какво стана?
Правителството си е нагло и си прави каквото си иска. От позицията на силата.

До тук виждам само пълно безхаберие от страна на преводачите - сякаш няма такива, не се интересували от официалните преводи, ок, но ето, че заради невъзможността да ги извършваме самите ние без договор с КО скоро ще си губим клиентите. А имаме дипломи за тази професия. Изглежда ми абсурдно толкова много завършващи филолози всяка година да си мълчат. Къде ли са?

"да се мачка малкия и среден бизнес"

В началото на тази година тръгна слух, че Външно се опитва да мачка малкия и средния бизнес с "нови изисквания за ПА", а сега, вече в края на годината, стана ясно, че Външно няма никакво право не само да поставя каквито и да са изисквания към агенциите, но дори да сключва договори "за възлагане извършването на официални преводи", защото преводаческата дейност е свободна икономическа дейност, която не подлежи на лицензиране. Този логически извод не се харесва нито на агенциите, нито на Външно. Години наред агенциите се считаха за "лицензирани" или "оторизирани" от Външно и така привличаха клиенти и набираха преводачи, "заклети" към тях. Външно на свой ред налагаше такса за "заверка на подписа на преводача" върху всеки официален превод и тези пари влизаха в държавната хазна. До няколко месеца се очаква пълно отделяне на агенциите от Външно, което означава поставяне им в реални пазарни условия - нещо, по-кошмарно за тях дори от "новите изисквания".

Как точно ще бъдат отделени агенциите от външно, до няколко месеца?
Мен ако питаш, това си е страхотна новина, но днес нещо съм много песимистично настроена и въобще не ми се вярва.
Малко ми се струва преувеличено да се каже, че агенциите се страхуват да бъдат поставени в реални пазарни условия. Те и сега работят при такива. Защото до сега де факто всеки можеше да сключи договор с КО. Всички имат такъв и си работят. Договорът не им дава някакво предимство, тъй като всичко са го сключили.
И още нещо - стана ясно, че Външно няма право, но какво последва, загубени дела и все същото положение. Поставянето на новите изисквания за ИСО, офис, назначени преводачи точно мачка малките фирмички, като ги лишава от възможността да работят, поне наполовина ще им падне работата. От 1 юли значително ще се увеличат разходите и то само за малките фирми. Повечето от големите са регистрирани по ИСО и сега, имат офиси и назначени филолози, какво се променя за тях и какво се променя за малките?
Изискването за ИСО ме вбесява, защото не виждам смисъл да се изисква един документ, който всеки, ама всеки може да получи, ако си плати.
Новите изисквания няма да вдигнат качеството по никакъв начин. Затова и единствената причина, която виждам аз, за въвежданието им, е да се разчисти малко тарапаната от фирми :)