Позволявам си да се намеся , макар и непоканена. Изчетох почти всички постинги. Не виждам защо се дразниш на опитите на Пипилота да ти помогне. Не може да се разбере какво точно искаш,защото и ти самата не знаеш и няма как да знаеш , разбира се. Обичаш майка си , достатъчно отговорна си и искаш да направиш нещо за нея , за да не се чувства по този начин. Тук ще отговоря и на Пиполота. Това ,че майката живее при сина си , има снаха и евентуално внук ,работа ,значи ,че голяма част от времето й е ангажирано и не е сама. Но това не означава ,че в душата си не е сама , не чувства празнота. Независимо ,че е над 50, не значи ,че няма нужда от топла дума , топло човешко присъствие , прегръдка , нежност ,ласка... Твърде възможно е още по време на брака тя да е била лишена от тези неща. И душата й да жадува за малко топлинка, разбиране , споделени приятни моменти. И това да са причините за нейната депресия, а заминаването за чужбина като някакво средство за бягство от самотата и празнотата , извън търсене на работа и пари. Това ,че ти и брат ти я обгражвате с любов и грижи , това че има внуче е чудесно ,но нищо от това не може да запълни празнотата в душата, самотните нощи, чувството за изоставеност. И колкото по - самотен се чувства човек ,толкова по - се изолира от останалите и ограничава контактите си. Много похвално ,че искате да промените нещо в живота на майка си и търсите съвет , но не вярвам ,че можете да промените нещо. Не се чувствайте виновна и длъжна. Да я разбирате и подкрепяте емоционално, а ако е нужно и материално , това е достатъчно на този етап. Докато е здрава и работоспособна. С другото трябва да се справи сама. Вие не можете да й създадете социални контакти, нито да запълните чувството й за празнота. Децата не принадлежат на родителите си. Всеки има свой собствен живот. Не бива да обсебваме децата си и да ги караме да се чувстват виновни за нашето нещастие. Говоря от позицията на собствената си възраст и самота. Живея съвсем сама от около година, разведена съм от преди 10 години . Имам две прекрасни дъщери ,които са най - големите ми приятелки и два страхотни внука. С тях споделям всичко. И те са изключително грижовни и отговорни, опитват се да запълнят по някакъв начин самотата ми - с кино , разходка , излет в планина, гости, ... и ежедневно обаждане по телефона. Работя.Това ми помага много , но все пак съм сама.Сама със себе си и собствените си тъжни мисли. Те нито са отговорни за това , нито пък могат да го променят. Никога не бих искала , нито допуснала да съобразяват живота си с мен и да ги използавам ката патерица.
И да не се увличам повече. Оставете майка ви да живее собственият си живот. Подкрепяйте я , разбирайте я,помагайте й.Осигурете й достъп до интернет , ако няма , за да си намира някаква форма за общуване. Организирайте й почивка някъде.И още нещица от този род. Другото зависи от самата нея.