се намесвам.
Призраците отдавна не и причиняват нито болка, нито страдание - убедена съм в това. Тя не живее с миналото си, както допускаш ти и не и е мъчно за него. Тя е вече страничен свидетел на всичко онова, което и се е случило. Празно и е настоящето, а то не може да се запълни със спомени - рано и е още за това. Разборът на минали събития, ако се опиташ да го направиш, ще се убедиш, че тя не гледа на тях като участник. Сигурно има горчивина, че ето на, така се е стекъл животът и, а е можело и иначе да бъде. Но това е всичко и резултатът е в днешния ден. Човек акумулира умора не само от лошите неща и напрежението, а от собствения си опит и липсата на очакване да се случи нещо хубаво съвсем лично за него - мисля, че това е от възрастта. Децата са отлетяли, имат своя живот и изведнъж се оказваш с много време - онова същото, което не ти е стигало преди, сега ти идва в повече. И тук е умението да го запълниш по свой вкус за да не изпаднеш в самосъжаление. На нашата възраст нови приятелства се завързват трудно - прекалено много знаем за хората, за да им повярваме просто така. Твърде много разочарования имаме зад гърба си и се пазим от нови. Но, все пак, всеки има инстинкт за самосъхранение и той му помага да избере своя начин на живот, който максимално би го удоволетворил. Може би майка ти ти изглежда нещастна, защото я мериш със своя аршин на около /+-/ тридесетгодишна. Помислила ли си за това? Просто нещата са много различни на едно поколение разстояние...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.