Ами тогава се постарай да разбереш защо, въпреки наличието на немалко предпоставки за нормален и пълноценен живот, се чувства така.
А пък не смятам да се извинявам за това, че "съм те била пратила" еди къде си, "без да се замисля". По начина, по който го беше написала, реших, че не изключваш такава възможност и даже нещо повече, си подготвена психологически за нея. Иначе защо трябваше въобще да я споменаваш, включително и че приятелят ти е готов да те последва?!
И аналогията, която правиш с възможността да се качиш на главата на един мъж, ако той ти го позволява, което евентуално според теб бих те посъветвала, е крайно некоректна. Да не говорим, че аз съм последният човек, който би ти дал такъв съвет.
Както и да е...