"Ако разводът е толкова труден, то е, защото повечето хора го смятат за нещо лошо. Подкрепяни от обществото при сключването на брака си, сега партньорите се оказват изоставени и порицани, вместо да бъдат поздравени за трезвото си решение и за волята да спестят на децата си невротизиращата атмосфера на семейния конфликт. Никой сякаш не си дава сметка, че разводът е всъщност промяна на посоката, тоест същото, каквото е и бракът... Партньорите биха се колебали много по-кратко да разтрогнат връзката си, ако знаеха, че действията им са одобрени - или поне не са порицавани - от близките им и от обществото. Те удължават времетраенето на „нетърпимите" ситуации от страх да не бъдат осъдени от останалите хора или да не травмират детето си. Затова следва дебело да се подчертае, че с брак или не, това, което травмира детето ви, е, че в определен момент от живота си то трябва да вземе страната на един от родителите си, тоест да избира между двете половини от самото себе си... Може ли човешкото същество да направи подобен избор, без да изпита дълбоко страдание? Необходимо е да се разбере, че при развод спасението на детето минава през съхраненото взаимно уважение на родителите му.
Решилите да се разделят родители следва да знаят, че винаги ще имат нещо общо помежду си - детето. А то, при когото и да живее, трябва да запази целостта си и никога да не му се налага да избира между това, което изпитва към баща си, и онова, което изпитва към майка си. В противен случай и то ще изживее своя вътрешен развод, а това става прекалено често, за да си затваряме очите - развеждащите се родители обикновено принуждават детето да „сподели" раздялата им, като отхвърли едната си половина, а това оставя белег в душата му за цял живот..."

----------
Прочетохте горното благодарение на запетайка.

Qui scribit, bis legit.