От собствен опит знам, че да се вземе решение на житейски кръстопът си е направо изпитание, което може да те накара месеци (че и години!) наред да се луташ между да и не и в същото време да стоиш на едно място, теглен в различни посоки и да губиш ценно време...
Та като гледам темите в последно време, помислих си, че ние, взелите решенията, трябва да споделим малко обобщен опит за по-начинаещите. Всичко, което ще напиша след малко, се основава именно на личния ми опит и много ще се радвам, ако споделите и собствения си опит или простички и изпитани начини:

1. ДОВЕРИ СЕ НА СЕБЕ СИ!!!! Докато го науча този урок, загубих много време в обсъждане на ситуацията с кого ли не. Едни ми казваха - Задръж!; други премълчаваха очевидни за тях истини, за да не ме наранят, трети ми изтъкваха какви ли не предимства или недостатъци - но никой от тези хора (които искрено ме обичаха и искаха да ми помогнат) не знаеха и не можеха да осъзнаят цялата дълбочина на нещата. Пък аз не смеех да се доверя на собствената си преценка и питах ли, питах, събирах мнения, вместо да погледна нещата в очите и да взема Собствено решение за Собствения си живот. Тъй например на няколко пъти подобни чужди мнения отлагаха неизбежният всъщност край - един много близък приятел твърдеше, че това ще е невероятен и дори убийствен трус и за двамата (една година отлагане); или една близка роднина - "вие двамата сте невероятен екип" (още четири месеца отлагане на решението!); или пък - подхвърлянето на един комшия "Абе ще й построиш къщата и ще те изхвърли..." (боже! ами че то ще се окаже, че е точно така... лелеее, сигурно така ще изглеждаме в очите на народа - още няколко години отлагане!) Обаче! - бавно, ама стигна до мозъка ми - никой от всички тези хора не живее моя живот, никой не е в моето тяло, никой няма да умре вместо мен, колкото и добронамерени съвети да ми дава. АЗ съм човекът, който трябва да си вземе решението как да продължи. Всяка коза за свой крак, както казваше баба ми - което в превод ще рече, че козата, като я заколят, я окачат да си виси на собствения крак и със собствената си тежест... А всеки от нас има различна граница на търпимост, различни ценности, различни жизнени цели - затова може да научиш нови гледни точки от хората около теб, но първо трябва да осъзнаеш, че решението си е само и единствено ТВОЕ!!!!!
2. ПРЕДСТАВИ СИ!!!! - Един много лесен начин - представяш си (ама до мозъка на костите си) че си Разведен (например) и се опитваш да задържиш тази мисъл в ума си поне няколко дни - дори да е за по няколко минути на ден - не си женен-омъжена, просто все едно живееш в друг живот, сегашния ти партньор е в миналото, колкото и невероятно да ти се е струвало, че ще се разведеш - всичко вече е минало... или си представи обратното; или си представи, че отново живееш с този същия човек... Важното е да си представиш ясно състоянието си в едно различно от сегашното положение. И да видиш как се чувстваш - да изследваш тялото и настроенията си - по-добре? по-зле? по-радостен? по-потиснат? с повече възможности? с по-малко? Едно разширение на тази точка е да се опиташ да си представиш сегашния си живот след 5, 10, 20 години - децата са пораснали, напуснали са къщата, имат собствени семейства... и ти си със същия този човек. Как ще се чувствате? Какво ще правите заедно? Как той ще се прибира вечер? Какво ще си говорите? Все пак всеки от нас си има някакъв личен опит и наблюдения и може да прецени с каква скорост се развиват разни черти от характера, например. В моя случай косите ми настръхнаха, като си го представих това след 10-20 години - децата са избягали панически, а в къщи се прибира мрачен и озлобен хипохондрик, мрънкащ, охкащ и мразещ света около себе си, натяквайки ми, че нищо не съм направила през живота си - междувременно същият този живот е минал покрай мене... Ужас!!!! Която ясна представа за това какво ме чака, ми даде страхотни сили - нямаше цена, която да не съм готова да платя, и трудност, която да ме стресне пред мисълта за подобно напълно логично развиващо се бъдеще...
3. МАТЕМАТИКА - Взимаш един лист, теглиш по средата една черта и в едната графа пишеш всички плюсове, в другата - всички минуси. Ама гледаш да си изсмучеш от пръстите всичко, за което се сетиш... Можеш да го направиш и за човека, и за връзката като цяло. И после сядаш и смяташ долу-горе така - това тук е голям плюс - обаче оня нетърпим минус напълно го унищожава... а пък този минус може да се изтърпи (или трансформира, с малко повече усилия и въображение) заради ей онези събрани накуп плюсчета. И през цялото това време не забравяш, че това е ТВОЯТ живот, и ти ще си го живееш.
4. НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАЙ! Много е трудно това... и болезнено. Ето, в тоя случай мненията на околните могат да са много полезни. Хм, май тая точка трябваше да я сложа преди Математиката . Обаче човек трябва да отвори широко очи, и да погледне действителността в очите. А пък ние сме много склонни да си измисляме оправдания, за да отлагаме нещата. Да си мислим, че нещо, като не е станало един, два, три... десет пъти - ако имаме търпение, на десетия път ще стане - човекът внезапно ще се промени, ще спре да пие, ще стане прекрасен и отговорен родител и т.н. надежди и мечти. Всъщност и аз съм от хората, които дават между един и три шанса на нещата - ако не стават, почвам да се занимавам с нещо друго. И все пак - бившия е човекът, на когото съм давала шансове непрекъснато... години наред. А пък тая склонност да се самозаблуждаваме е като стена, която ни спира да вървим напред. И това пак е свързано с точка едно - Довери се на себе си! Довери се, отвори очи, не се заблуждавай... Достатъчно големи сме, за да знаем, че нещата и хората не се променят, а вървят към по-зле! Единственото, което може да се променя към по-добро, сме си ние самите - ако, разбира се, полагаме непрекъснати усилия да се променяме към по-добро... Но ако някой друг не полага усилия за себе си, НЯМА начин той самият да се промени към по-добро.
5. ОСВОБОДИ СЕ ОТ СТРАХОВЕТЕ СИ! Просто не се оставяй страховете за неизвестното бъдеще да те надвият - неизвестното бъдеще си е винаги неизвестно и такова ще си остане - подготвяй се, но не си измисляй препятствията, които МОГАТ да се появят; мисли за тях, но само като варианти, с които можеш да се справиш и търси начини да се справяш с тях - не се оставяй да те заковат на едно място. Бъдещето е неизвестно - и може да бъде неочаквано добро!!!!
6. МИСТИЧНИЯТ НАЧИН - споменавам за него, но го отхвърлям. Точно защото съм минала и през него, а и човек е склонен да търси какви ли не начини да разбере какво точно да направи в тежка ситуация. Не съм ходила на гледачки-врачки, обаче що карти Таро съм фърлила, що хороскопи съм изгледала, що келтски руни съм изтеглила... Не че не го имам предвид Невидимия свят - но в тежка ситуация, ако задаваш един и същ въпрос хиляди пъти - накрая "боговете" започват да ти дават напълно противоположни отговори или пък съвършено неясни - подиграват ти се и ти обръщат гръб. Просто помни, че точно това решение си е лично твое... не на боговете.

И като заключение, че то стана направо роман - по какво да разпознаем правилното решение - ами много просто - по радостта и силите, които ни изпълват, след като сме го взели. По лекотата, сякаш камък се е стоварил от нас... По това, че трудностите вече не ни изглеждат непреодолими. По надеждите, които се събуждат в нас. По възможностите, за които изведнъж проглеждаме. И тогава няма защо да съжаляваме за едно минало, което не можем да променим - нищо в него. Обаче пък имаме бъдеще, дето си е в нашите ръце!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Xeй Живoт!
19.09.05 13:00.

----------------------------------------


7. СВЕРЯВАЙ ЧАСОВНИКА СИ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ РАЗБИРАНИЯ кое е търпимо, кое по-малко, кое никак, кое е добро, кое зло и кое неутрално. Действай на принципа "да правя каквото трябва, пък да става каквото ще". Помни че дължиш компромис но света и хората около теб, защото ти също не си идеален. Колко компромис- зависи от теб, колко са ти широки коловозите. Гледай да свеждаш многото алтернативи и решения до максимум две. Дръж нещата прости и обикновени.Не се самосъжалявай, това изкривява вярната преценка. Помни че няма безкрайно падане, ако падаш търси винаги дъното за да можеш да се оттласнеш.


Sanata
19.09.05 17:42

---------------------------------------

Често взимането на решението минава през няколко едни и същи (дори и при различните хора) етапи. Първият е, когато за пръв път си помислиш за слагане на евентуален край в отношенията. Тогава решението е взето на 50%. Оттам нататък то започва да зрее, минавайки през задължителни, макар и различни по продължителност етапи. При някои те траят седмици, при други месеци, при трети - години. Зреенето на решението обезателно е съпътствано с реудуването на колебания, разколебавания, вечния въпрос "няма ли да сбъркам?", още по-вечния страх "а после накъде?", наивни надежди, че нещата биха могли да се променят и прочие. Докато накрая презрее, натежи и падне като круша, тупвайки те по главата - тогава вече пътят е само един. Без алтернативи, без връщане назад.
За себе си мога да кажа, че много трудно взех решението. Периодът на зреене продължи 5-6 години. Никога след това не ми се случи да съжалявам, че съм го взела, съжалявам само, че не го направих няколко години по-рано.

kukurjak
21.09.05 11:41
----------------------------------------

Аз мисля, че поговорката:
"Прави каквото трябва, после си плати цената"
казва повече от достатъчно и е приложима във всички случаи (като ластични гащи е)

Hell
19.09.05 22:59

Редактирано от Mama Netty на 22.09.05 14:00.