Има хора, които не могат да видят клипа и поради това давам текста:

Речта на Стив Джобс:
(Превод и субтитри - никнейм 778 - http://joreyyy.blogspot.com)

Станфорд Университет www.stanford.edu

Стив Джобс - Изпълнителен директор на Apple и Pixar Animation

За мен е чест да бъда с вас днес, на церемонията по дипломиране на един от най-добрите университети в света. Ако трябва да бъда честен - така и не завърших колеж и... това е най-близката ми среща със дипломиране от университет.

Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за навързване на точките. Отпаднах от Рийд Колидж след първите 6 месеца, но останах в университета като прекъснал, още около 18 месеца преди окончателно да напусна.
Защо все пак напуснах? Всичко започна още преди аз да се родя. Биологичната ми майкабила млада, неомъжена, току-що завършваща студентка и решила да ме остави за осиновяване. Имала огромното желание да бъда осиновен от вишисти, така че всичко било уредено, за да бъда осиновен от адвокат и съпругата му. Освен че, при раждането ми те решили, че всъщност искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили обаждане посред нощ с въпрос: "Имаме неочаквано бебе - момченце, искате ли го?" Те казали: "Разбира се!"

Биологичната ми майка разбрала по-късно, че майка ми никога не е завършила колеж и че баща ми не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише последните документите по осиновяването. Омекнала едва няколко месеца по-късно, когато родителите ми обещали, че някой ден ще отида в колеж. Това бе началото на живота ми.

И 17 години по-късно отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп колкото е Станфорд. И всички спестявания на работническото ми семейсто отиваха за обучението ми в колеж. След 6 месеца, вече не можех да видя ползата от това. Нямах никаква идея какво искам да направя с живота си и никаква идея, как колежа щеше да ми помогне да го разбера.

И ето ме, харчещ всичките пари, които родителите ми са спестявали през целия си живот. Така че, реших да напусна, надявайки се, че всичко ще беде наред.Тогава си бе страшничко, но гледайки назад, това бе едно от най-добрите ми решения в живота ми. От момента в който напуснах, можех да спра да ходя на задължителните занимания, които не ме интересуваха и да започна да ходя на тези, които ми изглеждаха далеч по-интересни.

Не всичко бе романтично. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятели. Връщах бутилки от Кока-Кола за 5-те цента депозит, за да имам с какво да си купя храна. Ходех по 11 километра през целият град всяка неделя вечер, за да ям хубава храна в храма Харе Кришна, поне веднъж в седмицата. Обичах го.
Много от нещата на които връхлетях, следвайки любопиството и интуицията си, в последствие се оказаха безценни.Нека ви дам един пример:
По онова време колежа Рийд предлагаше, може би най-добрия курс по калиграфия в страната. В целия район на колежа, всеки постер, всеки етикет на всяко чекмедже, беше красиво ръчно калиграфирано. Понеже бях прекъснал и понеже не трябваше да ходя на обикновените часове, реших да отида на курс реших по калиграфия, за да се науча как се прави. Научих за шрифтовете Шериф и Сан Шериф, за варирането с разстоянието между отделните букви, за това какво прави добрата типография - добра.

Беше красиво, запомнящо се, артистично-изтънчено, по начин, който науката не може да улови. Беше очарователно! Нищо от това нямаше дори и надежда, за някакво практическо приложение в живота ми. Но 10 години, когато създавахме първият Макинтош, си спомних за всичко. И го внедрихме в Мак-а. Това бе първият компютър с красива типография. Ако не бях отишъл на точно този курс в колежа, Макът никога нямаше да има разнообразни фриштове или пропорционално разпределени шрифтове. И след като Windows просто изкопира изкопира Мак-а, най-вероятно никой човек или компютър нямаше да ги има.

(Ръкопляскане)

Ако не бях прекъсвал, никога нямаше да отида на калиграфския клас и персоналните компютри, можеха да останат без чудесната типография, която сега имат.
Разбира се беше невъзможно да свържа точките гледайки напред, докато бях в колежа. Но беше много ясно, гледайки 10 години по-късно. И пак, не можете да свържете точките гледайки напред. Можете да ги свържете само гледайки назад.Трябва да вярвате, че в бъдеще точките някакси ще се свържат. Трябва да вярвате в нещо! В инстинктите си, съдбата, живота, кармата или каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори когато ви изкарва извън утъпкания път. И точно това ще ви направи различни!



Втората история е за Любовта и Загубата.

Бях щастливец - разбрах рано, какво обичам да правя. Уоз и аз стартирахме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 г. Работехме здраво и за 10 години Apple се разрастна от нас двамата в гаража до компания оценявана на над 2 милиарда долара и с над 4000 работника.
Преди годинана бяхме пуснали на пазара най-доброто ни творение - Макинтош, а аз тъкмо бях станал на 30 г. И тогава ме уволниха.

Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, когато Apple се разрастна, наехме някой, за който мислех, че има талант да управлява компанията заедно с мен. За първата година и нещо, нещата вървяха добре. Но след това възгледите ни за бъдещето, започнаха да се разклоняват и в края на краищата имахме срив. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. И така на 30 г. ме изгониха. И то ме изгониха публично. Всичко за което се бях борил през целия си живот си бе отишло. И бе опустощително.
Няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм предал предишната генерация предприемачи, че съм предал щафетата, така както ми бе предадена и на мен.Срещах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс. И се опитах да им се извиня, че се издъних така лошо. Аз бях публичен провал и дори си мислех да избягам от долината (силициевата долина). Но нещо започна бавно да ме възражда - все още обичах да правя това, което правех.
Промяната на ситуацията в Apple, не промени това ни най-малко.
Бях нежелан но все още влюбен.
И реших да започна отначало. Тогава не го осъзнавах, но се оказа, че това, че ме уволниха от Apple бе най-хубавото, което може да ми се случи. Тежестта на това да си успял, бе заменена от лекотата, отново да бъдеш начинаещ и по-малко сигурен в каквото и да било.
Това ми даде свободата да навлеза в един от найкреативните периоди на живота ми.
През следващите 5 години, стартирах компания наречена NeXT и друга компания наречена Пиксар. Влюбих се в невероятна жена, която щеше да стане моя съпруга.
Пиксар направи първият компютърноанимиран филм 'Играта на играчките' и сега е най-успешното студио за анимация в света.
При невероятно развитие на обстоятелствата, Apple закупи NeXT и аз се завърнах в Apple. И технологията, която разработихме в NeXT, сега е в основата на ренесанса в Apple.

Лорийн и аз имаме чудесно семейство заедно. Почти съм сигурен, че нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако от Apple не ме бяха уволнили.
Беше отвратително лекарство, но мисля, че пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът те удря с тухла в главата. Не губете надежда. Убеден съм,че единственото, което ме накара да продължа, бе това, че обичах това, което правех.

Трябва да откриете какво обичате. Това се отнася до работата ви, така както се отнася за любовта.

Работата ще заеме голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина удолетворени е да направите това, което вярвате, че е чудесна работа. И единственият начин да вършите чудесна работа, е да обичате това което правите.

Ако все още не сте го открили, продължавайте да го търсите. И не се задоволявайтве с нещо друго! Както винаги, сърцето ви, ще ви покаже, когато сте го намерили.

И както при всяко голямо приятелство, ще става все по-добре и по-добре с течение на времето, така, че продължавайте да търсите!
Не се задоволявайте с нещо друго! (Ръкопляскане)



Третата история е за смъртта.
Когато бях на 17 г., прочетох цитат, който звучеше така: "Ако живееш всеки ден като да е последен, почти сигурно е че някой ден, ще се окажеш прав!"

Направи ми впечатление. Оттогава, в последните 33 години, всяка сутрин се гледам в огледалото и се питам: "Ако днес е последния ден от живота м,и бих ли направил това, което ще направя днес?"

И когато отговора е "НЕ" за прекалено много дни подред, знам че трябва да променя нещо.
Да запомня, че скоро ще умра, бе най-важният инструмент с който се сбъсках, за да ми помогне да взема големите решения в живота.

Защото почти всичко - всички външни очаквания, цялата гордост, цялият страх от затрудненията или неуспех - всички тези неща отпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само истински важните неща.

Да запомниш, че ще умреш е най-добрият начин, който ми е познат за да избегнеш капана на мисълта, че имаш неща за губене. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза РАК. Сканираха ме в 7.30 сутринта и ясно се видя тумур в панкреаса ми. Дори не знаех каво е това панкреас. Докторите ми казаха, че това почти сигурно е нелечима форма на рак и че не трябва да очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца.

Докторът ме посъветва, да отида и да си подкарам нещата, което на докторски код означаваше да се приготвя да умра.
Означаваше да се опиташ да кажеш всичко на децата си. Мислиш си, че имаш 10 години да го направиш, а сега вече имаш няколко месеца...
Означаваше да се убедиш, че всичко е подготвено, така че да е максимално лесно за семейството ти. Означаваше да се сбогуваш.

Живях с тази диагноза цял ден. По-късно вечерта ми направиха биопсия, при което ми завряха ендоскоп в гърлото, през стомаха и в червата ми. Сложиха игла в панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора.

Бях упоен, но жена ми, която беше там ми каза, че когато погледнали клетките под микроскоп, докторите се разплакали. Оказало се, че имам рядка форма на панкреасен рак, която се лекувала чрез операция.
Направиха ми операцията и слава Богу сега съм наред. (Ръкопляскане)


Това бе най-близката ми среща със смъртта и се надявам да остане най-близката такава за още няколко десетилетия. След като го преживях, мога да кажа с голяма увереност, че смъртта е полезна, но чисто интелектуална концепция.
Никой не иска да умре! Дори хората, които искат да идат в Рая, не искат да умират за да стигнат там. И все пак, всички сме се запътили към Смъртта - Никой не е избягал от нея.
Така е, защото трябва да е така! Защото Смъртта е най-вероятно най-доброто изобретение на Живота. Тя е агента на промяната на Живота. Прочиства старите, за да направи път на новите.
Сега вие сте новите, но един ден, не след дълго, вие ще сте старите и ще ви прочистят. Съжалявам, че така съм драматичен, но е така.

Времето ви е ограничено! Така, че не го хабете в живеене на нечий чужд живот. Не бъдете пленници на догмата, която е да живете с резултатите от мисленето на други хора!

Не се оставяйте шума от чуждото мнение, да заглуши вътрешният ви глас! И което е най-важното: имайте куража да преследвате сърцето си и интуицията си! Те някак си вече знаят, какво искате да се случи. Всичко останало е второстепенно. (Ръкопляскане)


Когато бях млад, имаше невероятна публикация, наречена: "Католог на цялата земя." Това бе една от Библиите на моята генерация. Беше създадена от момче на име Стюарт Бранд, не далеч от тук в парка Менло. Той и вдъхна живот с поетичния си допир.

Бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и преди компютърната обработка, така че бе направена с помощта на пишеща машина, ножици и фотоапарати 'Палароид'. Беше нещо като Гугъл на хартия, 35 години преди да се появи Гугъл. Бе идейна, преливаща с изящни инструменти и чудесна галантерия.
Стюарт и неговият тим издадоха няколко броя на "Католог на цялата земя." Тогава, когато извървя пътя си, издадоха последния брой. Беше в средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица, на последният им брой, имаше снимка на селски път, рано сутринта.

Път на който можете да се намерите пътувайки на автостоп, ако сте толкова авантюристични. Под снимката имаше надпис:

"Останете гладни! Останете безрасъдни".

Това бе прощалното им послание. "Останете гладни! Останете безрасъдни!!!"

Винаги съм си го пожелавал. И сега, когато завършвате за да започнете нещо ново аз ви го пожелавам и на вас - Останете гладни! Останете безрасъдни! Благодаря на всички ви!
(Ръкопляскане. Студентите се изправят на крака. Залата е много голяма.)



Речта на Стив Джобс:
(Превод и субтитри - никнейм 778 - http://joreyyy.blogspot.com)

Станфорд Университет www.stanford.edu

Стив Джобс - Изпълнителен директор на Apple и Pixar Animation

Мечтая-Живея-Успях!

Редактирано от MamaNetty на 13.02.10 09:14.