Re: вестник ТЕЛЕГРАФ 22.02.2010 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

И за да спрете да рекламирате в. Телеграф, ето въпросната му статия, която копирах от нета:

"ПРОФЕСОР МЕНТЕ МАМИ БОЛНИ ОТ РАК

Деяна ПАВЛОВА, Александра МАРКАРЯН И Владимир ЙОНЧЕВ

Българско лекарство от нанодиаманти пощури болните от рак, давайки им фалшива надежда, че медицината най-сетне е сътворила чудото, с което могат да бъдат излекувани. За съжаление микстурата 'Ставринол' не е лекарство, не е изпитвана върху хора, технологията с нанодиамантите сега се разработва за остеопороза, а не за рак, 'авторът" на откритието не е професор, а екипът му е в шок от това, че научният труд на няколко института е обърнат в шарлатания и бизнес с надеждата за живот на онкоболните.
Чудо
Надеждата за чудо в медицината започва от репортаж в Темата" на Нова телевизия от 14 февруари. Там шефът на секция в Института за космически изследвания към БАН Ставри Ставрев обяснява, че е открил лекарство, което лекува рак. Бил го регистрирал в Русия. Там, твърди Ставрев, са направени изследвания и 80% от хората са се излекували. Чудодейното лекарство нескромно е кръстил на себе си - "Ставринол". Продава се за 69 евро, но само в Русия. Чрез телевизията Ставрев моли да се направи нещо,за да се регистрира това лекарство и у нас.
Надежда
Само за няколко дни форумите в интернет прегряват. В dir.bg темата надхвърля 25 страници. "Ставринол1”- ът е по-коментиран от всяка друга новина. "Моля ви, не убивайте надеждата ми!, пише онкоболен, когато учени от екипа на Ставрев се включват в темата, за да обяснят, че лекарство за рак още не е измислено, а "професорът" представя желаното за реалност. Темата набъбва толкова много, че премиерът Бойко Борисов се среща със Ставрев и заръчва на здравния министър Божидар Нанев да направи всичко възможно лекарството да мине необходимите изпитания, които струват 136 000 евро. Държавата нищо няма да направи, дайте ние да съберем тези пари, е реакцията на форумите за онкоболни. Вкопчени в сетната си надежда, те ще събират пари човек да замине за Москва, защото само там може да се купи чудодейния „Ставринол". В това време болни обсаждат Института за космически изследвания и се молят на учените да им дадат мъничко диамантен прах - нали там го правят, не може да не са запазили малко.
10% истина
В историята, разказана от Ставрев, все пак има 10% истина, при това с голям научен потенциал. Малко прилича на вица: "Не беше мерцедес, а трабант. И не го купих, а го от краднах, но всичко останало е истина." Какво да се прави, шефът си има стил. Когато лъже за нещо безопасно, само се червя. Но когато се гаври с болните, няма да мълча, коментира негов служител.
Полковник Ставрев
Ставрев е доста интересна личност. Полковник от армията, през 1981 г. той защитава във Военното училище доцентура за организацията на автотранспорта в армията. Малко след това е назначен за шеф в Института за космически изследвания. По това време ИКИ е в разгара на силата си - подготвя модули за полета на втория български космонавт. Работата е строго секретна и в голяма степен контролирана от военните, което е и причината за назначаването на Ставрев. Полковник Ставрев никога не е бил професор, ясно личи от сайта на Висшата атестационна комисия. С новата си титла започва да се кичи след командировка в Турция преди няколко години, но ВАК никога не я е признавал. Не знае и дума английски. Не ползва компютър. Няма медицинско образование. Но говори убедително.
Диаманти
Това, от което Ставрев наистина разбира, са взривните технологии. След разпада на соцсистемата ИКИ е в колапс. Ставрев и хората му търсят начин да се печелят някакви пари. Така се захващат с нанодиамантите. Доколко те са български патент е дълга тема, но факт е, че БАН може да ги прави. Технологията е следната: в камера се слагат шашки тротил и хексоген. При взрива въглеродът кристализира в миниатюрни кристали – диамантен прах. По света той се използва основно като абразив - за полиране на скъпа оптика и като добавка в гумите на автомобилите. Ставрев има идея с него да се правят и бронежилетките на бойците ни в Ирак, но не получава поръчка от военните. Наночастиците са толкова малки, че могат да проникнат в човешките клетки. Точно това е най- интересното при тях. От години медицинската общност по света провежда изследвания могат ли те да помогнат при лечението на различни болести, включително и рак. Такива изследвания се провеждат в няколко института на
БАН - по молекулярна биология (ИМБ), по електрохимия и енергийни системи и в ИКИ. Нанодиамантите са още по-интересни, защото са инертни. Влизайки в клетката, те са безвредни. Но към тях може да се закачи някакво лекарство, което да транспортират директно в клетката. Какво е това лекарство обаче още никой не е открил.
Крив прочит
Идеята че диамантите лекуват рак хрумва на Ставрев преди 2 г., когато прочита дипломната работа на студент с българо-израелски произход, специализиращ в ИКИ. Македонецът поръсва ракови клетки с неочистен диамантен прах и те наистина започват да умират. Ставри затръби, че сме открили лечение на рака. Взе дипломната работа. После тя изчезна, разказа учен, наставлявал студента в БАН. Опитах се да му обясня, че от този научен факт не следва, че сме открили лекарство. Диамантите не бяха добре очистени - не знаехме какви вещества има по тях. Когато ги очистихме се оказа, че раковите клетки продължават да се множат и диамантите им влияят много по-слабо. Но Ставри прие желаното за реалност.
Наука
Независимо от забежките му сериозните учени започват да развиват темата. Преди малко повече от година Националният фонд за научни изследвания (НФНИ) към министерството на образованието спонсорира проект за проучвания в областта на ос- теопорозата. В него участват ИКИ, Институтът по молекулярна биология, Централната лаборатория по минералогия и кристалография, Медицинският университет в Плевен. НФНИ плаща взрива, с който трябва да се произведе 1 килограм диамантен прах. Самият прах, както и интелектуалният продукт на изследването са собственост на фонда за научни изследвания.
Пенсия
Преди няколко месеца обаче полковник Ставрев разбира, че ще бъде пенсиониран. Търси връзки, взема болничен, но най- сетне получава предизвестие, че от 1 март тази година вече не е член на ИКИ. Преди 10 дни се появява с кран в доскоро ръководената от него лаборатория на Седми километър и взема камерата, в която се
правят диамантите. Същият ден отива на полигона на баретите в Нови хан, където е другата камера и взема и нея. Обявява, че те не са на БАН, а лично негови. Получил ги като личен подарък от военните през 1984 г. Нищо, че едната е ремонтирана само преди година за 15 000 лева, с пари от еврокомисията, спечелени по проект на БАН. Къде са закарани, още не е ясно. Предполага се, че е в село Полковник Серафимово, където е цехът на частната фирма Нано - СС. Не се знае и какво се случва с диамантите, произведени досега.
***
Плаши учените с мутри
Готови сме да разкажем и на премиера, и на здравния министър всичко за шмекериите на шефа, но искаме гаранции за сигурността си, казаха учените, работили със Ставрев. Официално фирмата Нано - СС, чрез която Ставрев смята да прави лекарството за рака, се води на трима младежи на 24,25 и 30 години. Но последните пъти, когато се появил в " БАН”, бил с двама яки мъжаги. Научните сътрудници естествено не са попадали в подобна среда и няма как да ги разпознаят. Говори се, че зад фирмата стоят хора като някогашния шофьор на покойния бос на ВИС Васил Илиев. Допускам, че е излъгъл хора с пари. Че ще им осигури диамантена мина и са му повярвали, коментира доскорошен служител на Ставрев. В продължение на 3 дни Ставрев не отговори на позвъняванията ни на мобилния, домашния и служебния телефон. Според хора в онкофорума на dir.bg той е в Англия. Телеграф" е готов да му предостави думата.
***
За изследванията трябват години
Вероятността "Ставринол"-ът да лекува рак е колкото всяко друго вещество в природата, обясниха учени. Едно изследване продължава години - в най-добрия случай 7-8, в общия случай - поне 10. Толкова трябват, за да се приложи на група болни, да се види реакцията и най-вече процентът на подобрение и преживяемост. Според тях ако нанодиамантите са чисти, теоретично би трябвало да са безвредни и да не увредят пациента. Но е съмнително, че Ставрев владее технологията за очистването им. Учените от екипа му категорично отказали да му я дадат, като разбрали за какво смята да я използва. В диамантения му прах има олово, кадмий и още един куп тежки метали, които остават от взрива на тротила и хексогена и от стените на взривната камера. Тази смес от четвърт грам диамантен прах, забъркана с вода, Ставрев продава за 69 евро. 1 грам диамантен прах струва 3 евро, пък и е платен от някой друг, който го е поръчвал на БАН."