Интервюто от в. "Телеграф"/23.02.2010 г.:

23.02.2010
Фирмата с чудодейния препарат: Още не знаем има ли излекуван българин
Мая МЛАДЕНОВА, Александра МАРКАРЯН И Деяна ПАВЛОВА

Как се предлага незаконното засега у нас лекарство срещу рак, видя с очите си репортер на "Телеграф" вчера.
Скандалът около нерегистрирания и неизследван препарат "Ставринол" бе разкрит във вчерашния брой на Телеграф". Ставрев, който според сайта на ВАК е доцент, но се представя като професор, твърди, че е открил лекарство за рак. Според писма на болни в сайтовете то се продава за 69 евро.
Епикриза
Цял "маркетингов щаб" работи нонстоп у нас за митичния лек "Ставринол". "От миналата седмица, когато бе излъчен репортаж по Нова телевизия, по цял ден сме така. Сигурно 10 000 души се обадиха. Звънят всяка минута. Вече има хора, сдобили се с препарата.", обяснява ни пиарът на фирма "Нано - СС" Константин Будев, за която се предполага, че евентуално ще прави ставринола у нас. По-паметливите ще познаят в него бившия съпруг на тв водещата Гала. Будев е с два джиесема, които наистина не спират да звънят. Какво обясняват на пациентите? Съветват ги да изпратят епикризите си в Русия, за да им се отговори дали заболяването им е от онези
видове рак, които се повлияват от ставринол. Будев отклонява всички разговори за след час и не чуваме как се урежда въпросът с поръчката и доставката. Хора, вече изпратили запитване до Москва, са получили следния отговор: "Ксожалению м и не можем доставить препарат в Болгарию. Ставринол не может бмть отправлен почтой, поскольку при почтовой пересьшке не могут бьггь соблюденм условия хранения и он может испортиться. Единственнмй способ получить препарат - зто забрать его в нашем офисе в Москве."
Среща
С пресаташето се срещаме по молба на самия Ставри Ставрев. Човекът, измислил (по думите му) 80 % ефикасен препарат за 17 вида рак, е засегнат от вчерашния материал на Телеграф". Срещата е на летището, откъдето той отлита за Англия. Първо обаче идва пиарът с друг господин, който не се представя. След минута се присъединява още един служител. Бройката на джиесемите на масата в кафенето набъбва. "Ние очевидно сме мутрите, за които пишете, че придружават професора", подхвърля единият. "Ние пък сме само двете, без охрана", отговарям и от името на фотографката на вестника. Оказва се, че внушителната група или е дошла да съпроводи учения на интервюто, или д а го изпрати за полета. Защото никой от тях не се качва в самолета. След малко пристига и самият Ставрев. Казва, че ще ни даде всякакви документи, за да опровергае публикацията ни. Всъщност вади служебна карта на турски, напечатан на WORD списък с няколко висши училища и извадка от сайта на фирма "Нано СС" на патентовани изобретения. И никакво доказателство за излекуван макар и един пациент.
Надежди
Самоотвержените сподвижници на Ставрев, които споделят, че екипът им е от около 20 души, не можели да се начудят защо сме такива негативисти и отхвърляме надеждите на онкоболните. "Искрено виж ела я успех. Дано препаратът се окаже истинско лекарство срещу рак - отвръщам им. - Но дотогава сме длъжни да проверим дали някой не си играе с надеждите на тези болни." При този интерес, с каквито и наличности на ставринол да разполагат разпространителите му, те вече отдавна трябва д а се изчерпали. Към клиничните изпитания интерес проявявали 4 фармацевтични компании, от които двете български, а третата – сред най-големите в света. На няколко пъти тримата господа дават д а се разбере, че говорим за огромни интереси на световно ниво и че са леко притеснени за живота и здравето на изобретателя. Той самият като родолюбец и много земен човек, държал един флакон от препарата да струва между 50 и 60 евро. За пълен курс на лечение са нужди максимум 2 флакона, а терапията продължавала до 2-3 месеца. Затова и още не могат д а кажат какво е състоянието на първите българи, сдобили се с него след медийния шум. Легализира ли се ставринол у нас, авторът му го вижда като публично-частно партньорство, в което все пак участие заслужавали и инициаторите. Но е категоричен, че щ е настоява лечението на българи да е безплатно.


23.02.2010
За лиценз у нас
Поне 10 години изпитания
Деяна ПАВЛОВА

Поне 10-15 години са необходими, за да се докаже ефективността на лекарство за рак. Това разясни д-р Елена Мъсева, шеф на дирекция "Разрешение за употреба" към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Преди подаване на документи за регистрация се правят изпитания върху животни (поне 2-3 г.), а след това - върху хора. Само проверката за канцерогенност продължава 24 месеца. Преди изпитания върху животни се установява дозата, изследва се кръвта им, проверява се как организмът преработва веществата. Преминаването към изследвания на хора става много внимателно и постепенно, каза д-р Mъсева. Първо се тестват здрав доброволци. Изяснява се дозировката и при хора и се пристъпва към третиране на болни. Преди започване на клиничните изпитания документите на медикамента- 20-30 папки с подробности за продукта, се одобряват в агенцията и в етична комисия. Ако продуктът се прилага за пръв път и е за рак, диабет, сърдечно-съдови заболявания, първо трябва да се регистрира от Европейската агенция за лекарствата, подчерта д- р Мъсева. Производството на тези лекарства е много скъпо. Затова ЕС е дал 10-годишен период, в който никой генерик не може да се регистрира.


23.02.2010
ВАК: У нас е само доцент

Няма механизъм, по който диплома за научно звание от чужд университет да бъде призната у нас. Така шефът на Висшата атестационна комисия (ВАК) проф. Александър Федотов коментира твърдението на Ставри Ставрев. че е професор, защитил в Турция. По-рано вчера пред репортер на „Телеграф" Ставрев показа документ от тамошен университет. Това доказвало, че е професор. У нас той е само доцент, категоричен обаче бе проф. Федотов. Защитил е през 1981 г., сочат масивите на ВАК.


23.02.2010
Извинете се, тогава ще покажа изследвания
С кого работя в Москва? Вижте в интернет
Мая МЛАДЕНОВА

- Г-н Ставрев, как стигнахте до спорния препарат "Ставринол", за който твърдите, че лекува рак?
- Носител на всичко е нанодиамантът. Това си е изобретение, което съм създал още през 1987 г.
-Лично ваше?
- Да, лично мое. След това съм включил проф. ; Славчо Лазаров и още трима други. Защо съм ги включил? Тогава нямаше значение кого включвате. Платих за някои изследвания да ми се направят. Довършихме ги 1989 година и през 1990 г. ги патентовах, като вписах и тях в този патент. В американския патент също съм ги писал. Плащах всичко от джоба си. Докарах си едната камера (в нея след взрив кристализират диамантен прах - б.р.) от Велико Търново, от Националния военен университет. Взех я с разрешението на началника на училището още през 1984 г. Втората камера на мен ми е подарена от една структура, с която работих. И за всичко това аз съм представил протоколи при ръководството на института (за космически изследвания към БАН - б.р.). подариха ми я, тъй като съм им предоставил 16 ролки за скоростна кинокамера.
- Къде са сега тези камери?
- Прибрал съм ги със себе си. Аз готвя производство, имам поръчки. Знаете, че БАН до 2000 г. нямаше пари. Мен като полковник ме уволниха. Всички 20 заплати, които ми се полагаха, аз ги хвърлих да купувам взривни материали, химикали, оборудване, за да мога да довърша изследванията си.
- Откога работите по препарата "Ставринол"?
- През 1993 г. бях известно време в Калифорния, в Силициевата долина. Там правих първите изследвания в медицинския факултет на Калифорнийския университет. През 1995 г. в парк-хотел "Москва" на конференция изнесох за пръв път данни, че сме водили изследвания по биологичното приложение на нанодиаманта, в т.ч. и при рака. Тук, през 2003 г. започнах вече системно изследвания -първо в Русия и в Гърция с проф. Сиврополу.
- Кога дойде пробивът?
- Когато проф. Сиврополу през 2005 г. ми върна първите резултати. И досега продължавам работа с гръцките колеги, водя изследвания по рака.
- Кога бе произведен за пръв път препаратът "Ставринол"?
- Преди 3 г., когато се отиде на доклинични изпитания в Москва вече с накачени структури по повърхността, т.е. с модифицирана повърхност. Как е модифицирана, това вече не мога да кажа. Суровината се прави тук.
- Върху колко пациенти е тестван препаратът?
- По тези въпроси ще питате руските колеги. Но през този период имат наблюдения върху 17 вида ракови заболявания, най-напред клетъчни линии, след това доклинични
изпитания, които продължават.
- Смятате ли, че е достатъчен този период за окончателни изводи?
- За тези видове рак, които изследваме - да.
- Кои са те?
- На шийката на матката, на пикочния мехур, на стомаха, 3 вида рак на белия дроб, няколко вида рак на кръвта, за съжаление дебелото черво не сме достигнали. Частично - един вид рак на черния дроб.
- Върху хора правени ли са клинични тестове?
- Там са правени върху хора, казах ви. Доклинични тестове са правени от 2007 до 2008 г. - година и половина. И след това са клиничните изпитания с доброволци.
- Достатъчен ли ви се вижда този период?
- От започването от клетъчни линии това вече прави 5 г. И ще продължи още поне 2-3, тъй като желанието е да се обхванат всички видове рак. Резултатите са добри. За първи и втори стадий има гаранция за пълно възстановяване. Това не е гол диамант. Тези голословни твърдения, които се хвърлят тука - нека да се разберем. Аз съм създателят на нанодиаманта в България и в ЕС.
- С научен екип в Москва работихте ли?
- Да, и продължавам да работя.
- С кого?
- С тези, които ги изброявам (виж факсимилето).
- В момента с какъв екип работите?
- Имам сътрудници в самата секция на института. Там са н.с. Здравка Карагьозова, Анна Петрова, Силвия Васева.
- След десетина дни се пенсионирате...
- Така е, но продължавам да водя 4 проекта. А Брюксел няма навик да сменя ръководителите. Ето, утре отчитаме проект в Англия.
- Как финансирахте производството на "Ставринол"?
- Аз там не съм финансирал нищо, в Русия си го финансираха. (Обажда се един от придружителите, който по-късно се представя за маркетинг директор) Зад него стоят приятелски структури, които, когато могат, финансират и с каквото могат, помагат. Определено ви е ясно, че той не е сам, а говорим за организации.
- Приятелски структури ли ви финансират?
- Аз искам тук д а организирам производството, да бъде в България. Обърнете внимание, аз един лев нямам спечелен, не съм продал нищо, което да вкарам в джоба си. Това се знае от всички.
- Кога защитихте професура?
- Излиза по вашата публикация, че извън българската Висша атестационна комисия (ВАК) няма професори. Така ли излиза?
- Не. Но вие сте български учен, който е работил основно в България.
- (Сред канонадата обяснение от тримата придружители става ясно, че г-н Ставрев е професор от Истанбулския технически университет.)
- На какъв език четете лекции там?
-На турски.
- Как мина срещата ви със здравния министър?
- Моята молба беше да помогне да се сформира група, която да почне системни изследвания.
- Някакъв срок поставихте ли си?
-„Моето мнение е, че с част от изследванията от Русия, можем да ползваме протоколи от оторизирани институти, това ще бъде в рамките на 5 г., тъй като нашето законодателство го изисква. (Надяваме се още тази седмица да започнем да работим
по въпроса – разяснява един от придружителите).
- Защо турското, гръцкото или американското правителство например не се заинтересуваха от тази ваша революция в медицината, след като при тях сте правили изследванията си?
- Кой ви каза, че не са? В Турция организираме производство на наноструктури. Има работи, които не искам да давам там, , имам съображения. Използват се вече за автомобилни гуми в завод в Турция.
- Нали не говорим за автомобилни гуми, а за лечение на рак.
- А, за рака ли? За рака там никъде не съм докладвал с изключение на Гърция.
- Как се разпространява в Русия препаратът?
- Аз не го продавам. (От голяма компания – подсказва маркетинг директорът).
- Патентът е ваш, нали ? Значи получавате доходи от продажбите.
- Патентът е подготвен от мен, но е от името на тамошна фирма, на която съм отстъпил правата да го ползва. А тук имаме отделен патент.
- Виждам, че постоянно се получават обаждания от българи, които се интересуват от ставринол. Как процедирате с тях?
- Първо трябва д а се изпрати в Русия епикризата. ...
- На кого се изпраща там?
- На медицинския екип в Москва. Там се оценява дали подлежи или не.
- Ще ми дадете ли координати на медицинския екип?
- Влизате в сайта и ги намирате.
- В кой сайт?
-Stavrinol.ru.
- Там има контакти на екипа, който Извършва клиничните тестове, така ли?
- Те си имат структура, имат си организация, аз съм извън нея. (Проверка показа, че освен тел. номер и имейл, на сайта има единствено адрес, намиращ се на ул. "Складочная" в Москва - б.а. Според маркетинговия шеф на "НАНО СС" "това е сайтът на компанията, която купува от нас суровината").
- Сам поискахте право на отговор. Очаквах да донесете епикризи на излекувани болни от вашия препарат, които да са издадени от медицинския институт в Москва, с който работите. Защо не донесохте такива?
- Защото аз не продавам препарата.
- А за да защитите правотата си, не бихте ли показали такива документи?
- Помолил съм да ми подготвят и когато отида в Москва, ще донеса. Аз не мамя болните, но ако вашият вестник ми се извини, ще ги покажа въпросните документи.