|
|
| Тема |
 Чудя се защо |
|
| Автор |
blue jewel () |
|
| Публикувано | 23.02.22 11:27 |
|
|
|
винаги точно когато най-много имаш нужда от внимание, от помощ, от подкрепа, всички те изоставят. Имам предвид най-близките. Всички са много заети, на никого не му се занимава, казват, че си измисляш проблеми и нямаш реални, и получаваш само упреци. Ако не се изтеглиш сам за пореден път, няма кой да ти подаде ръка. Уважават те само когато си силен и уверен, а в моментите на слабост оставаш сам в блатото. Можеш да говориш всякакви глупости с тях, но най-съкровените си притеснения няма и никога не е имало на кого да споделиш. И излиза, че си сам дори сред много хора, дори със семейството или родителите си.
Аз винаги гледам да изслушвам малкото си приятели, дори когато повтарят едно и също и мрънкат, защото съм била в подобни ситуации и ги разбирам - но мен няма кой да ме изслушва никога. А поне два пъти годишно минавам през трудни от психологическа гледна точка периоди. Но това са глупости, измишльотини, само си търся проблеми от тяхна гледна точка. Най-много да ме пратят на психиатър да ме натъпче с лекарства, от които да не знам къде се намирам. Не знам вече какво да правя, освен да се затворя за пореден път и да се оставя на течението. Редактирано от blue jewel на 23.02.22 11:33.
| |
| |
| 
|
|
