винаги точно когато най-много имаш нужда от внимание, от помощ, от подкрепа, всички те изоставят. Имам предвид най-близките. Всички са много заети, на никого не му се занимава, казват, че си измисляш проблеми и нямаш реални, и получаваш само упреци. Ако не се изтеглиш сам за пореден път, няма кой да ти подаде ръка. Уважават те само когато си силен и уверен, а в моментите на слабост оставаш сам в блатото. Можеш да говориш всякакви глупости с тях, но най-съкровените си притеснения няма и никога не е имало на кого да споделиш. И излиза, че си сам дори сред много хора, дори със семейството или родителите си.
Аз винаги гледам да изслушвам малкото си приятели, дори когато повтарят едно и също и мрънкат, защото съм била в подобни ситуации и ги разбирам - но мен няма кой да ме изслушва никога. А поне два пъти годишно минавам през трудни от психологическа гледна точка периоди. Но това са глупости, измишльотини, само си търся проблеми от тяхна гледна точка. Най-много да ме пратят на психиатър да ме натъпче с лекарства, от които да не знам къде се намирам. Не знам вече какво да правя, освен да се затворя за пореден път и да се оставя на течението.

Редактирано от blue jewel на 23.02.22 11:33.

никой друг не може да преодолее твоите препятствия вместо тебе, ти трябва да намериш сили и мотивация в себе си, близките и приятелите са за да ти помогнат да я намериш у себе си тази мотивация, но дали за да се мотивираш имаш нужда от изслушване и дундуркане, или от ритник в задника, това е трудно да се прецени - понякога е необходимо едното, понякога другото, зависи на какъв етап си

И аз съм така. Винаги сама и в изолация съм изживявала най-тежките си периоди. И съвсем целенасочено търся самота в такива моменти. Нужно ми е много време, за да обмислям и осъзнавам.

Аз и не искам да споделям с никого. Нямам такива умни и мъдри приятели и роднини, нито са на моята честота. Нито имам такива умения да изговарям мислите и чувствата си, така че наистина да предам с думи моментното си душевно състояние. Аз казвам едно, те разбират друго и в крайна сметка ме хваща яд, че съм споделила.

Човек е сам с вътрешния си свят и в това се крие очарование, със своите преживявания, борби, разочарования, победи. Всичко минава, всичко се преодолява, това са периоди. Ако нямаш труден период, как тогава ще се насладиш на следващия период, който със сигурност ще е по-лек и приятен.

"Аз винаги гледам да изслушвам малкото си приятели, дори когато повтарят едно и също и мрънкат, защото съм била в подобни ситуации и ги разбирам - но мен няма кой да ме изслушва никога. "

А мен все не ме разбираш.

"Аз и не искам да споделям с никого. Нямам такива умни и мъдри приятели и роднини, нито са на моята честота."

Искаш да промениш действителността и неща, които са минали. Няма как да стане. Хората са роботи.

Не знам. Аз имам приятели, с които взаимно си помагаме в такива ситуации.
Ти си експерт по мрънкането, но никога не си приемала помощ дори когато ти е предлагана. Това е защото истината е, че не желаеш промени или те е страх от тях.
Т.е. изхождаш от погрешните предпоставки на ограниченото си възприятие и следователно теглиш погрешни изводи, ерго се въртиш от години в кръг.
На теб реално е невъзможно да ти се помогне, защото ти блокираш всяка помощ, която идва отвън още в зародиш (от страх, че нещо може да се промени).
Еми няма да се промени нищо! Но ти така и искаш да бъде. Следователно къде точно ти е проблема?

Е-бане

"Ти си експерт по мрънкането, но никога не си приемала помощ дори когато ти е предлагана. " Иска, но не от хора и да е божествена.

Не се чуди. Викай Неволята. :)

винаги точно когато най-много имаш нужда от внимание, от помощ, от подкрепа, всички те изоставят. Имам предвид най-близките.
вероятно защото те смятат за голямо момиче, което се справя
или пък не могат да помогнат в друга среда, освен вкъщи
ако проблемите ти са на работа, как да дойдат и да ги разрешат
не си във втори глас и да дойдат да кажат на класната и да се поскарат на момчето, което те тормози
а и едва ли е винаги
Аз винаги гледам да изслушвам малкото си приятели, дори когато повтарят едно и също и мрънкат, защото съм била в подобни ситуации и ги разбирам - но мен няма кой да ме изслушва никога.
време е за домашен любимец. той винаги изслушва и мърка монотонно и успокояващо

Не знам вече какво да правя, освен да се затворя за пореден път и да се оставя на течението.
то така и така си се оставила - чакаш на другите някаква помощ
вземи се в ръце, върши неща с ръцете си, уморявай се физически, бъди повече на открито, носи цветни дрехи...
приятелите са не само да ни изслушват и да им се сополявим /не са доктори и психолози/, с тях може да прекараме приятна вечер, да идем на поход, да играем на някакви игри, да се смеем и забавляваме заедно
ако ще са ни само някакви приятели за тежки моменти, то още като ги видим и ще почваме да се оплакваме първосигнално, вместо да се прегърнем и да сме радостни, че се виждаме и можем да имаме някакво свое време заедно