Казвала ли съм ви, че с леля много обичаме да четем?
Всеки следобед точно в пет часа сядаме да пием чай и да четем. Леля има огромна библиотека на цялата стена в хола, дори над вратата. Като бях малка особено бях впечатлена от малката дървена стълбичка с три стъпала, на която леля се качваше за да достигне най-горните рафтове. Всъщност обичта си към книгите съм наследила от нея. На 12 годишна възраст вместо да играя на улицата, бях изчела всичко от Марк Твен, Джек Лондон и Карл Май. Като девойка вместо да се радвам на младостта си , четях настървено романите на Джейн Остин и сестрите Бронте. Дори спечелих литературна тематична екскурзия в Англия, в родните места на писателките. Екскурзията беше за двама човека и познайте с кого отидох ? С леля, разбира се. Но за това ще разкажа в отделен разказ.
Леля тъжно погледна лавиците с книги и с драматичен тон рече:
-Ох, като умра, всичко това ще отиде на боклука. Моите наследници не четат.- и после неуверено ме попита-Виде, искаш ли да вземеш всички тези книги ?
-Лельо, първо имаш още много живот пред себе си. Второ, не бих взела книгите, защото ми е неудобно от бати и кака.
Изглежда беше мислила по въпроса и имаше резервен вариант, ако аз откажа. Изведнъж скочи, изкара изпод дивана един куфар на колелца и типично в нейн стил ентусиазирано каза:
-А не можем ли да станем пътуващи търговци на книги , да обикаляме и да ги продаваме, докато продадем и последната книга?
-Можем, лельо, но какво ще спечелим? Старите книги не струват много пари.
-Няма да спечелим, но няма и да загубим. Важното е да си прекарваме приятно. Ако продадем нещо-добре, ако не продадем-здраве да е.
следва

Редактирано от vida1929 на 19.01.21 21:38.