Казвала ли съм ви, че леля и аз освен да ходим на екскурзии, много обичаме да се шляем по улиците и да си губим времето по кафенета?!

Всеки предиобед отиваме в някое квартално кафене точно в 10. Нашият квартал е благословен с кафенета, всякакви интериори и екстериори, разнообразни марки кафета, и всякаква клиентела.
-Айде, Виде, да побързаме, че това може да ми е последното ходене на кафе-рече една сутрин тя и забелязах, че си е навила косата и е с червило и с най-новите си дрехи.
-Защо, бе лельо, имаш още много живот пред теб....-тази реплика я повтарях всеки ден.
- Да, ама от утре затварят кафенетата заради коронавируса.
Добре, че отидохме по-раничко. Като че ли всичкия народ беше си рекъл-давайте да идем на кафе за последно. Почти всички маси бяха заети, а и леля беше с претенции.
Първото кафене не й хареса, защото беше малко и тясно, второто-защото е прекалено голямо и поради тази или друга причина, му липсваше уют. После дилемата вън или вътре. Вътре й беше задушно, а навън й духаше. Третото кафене я подразни, че нямало покривки. Аз отбелязах, че вече не слагат покривки, но тя се заинати, че иска кафене с покривки на масите . Най-накрая намерихме заведение с покривки на масите, но се оказа, че покривките са мръсни. Затова се върнахме към първия вариант за кафене без покривки. На следващото кафене с покривки на масите обаче беше седнала една съседка, омразна на леля , затова леля с бодра стъпка премина покрай кафенето без да спре, а аз подтичвах за да я догоня до следващото, слава богу, последно кафене.
следва

Редактирано от vida1929 на 17.01.21 22:47.

Всъщност това беше любимото ни кафене - под два големи ореха, правеха хубаво кафе, не много силно, за да не вдигне кръвно леля и най-важното, тук не сядаха неприятни за леля хора.
Чакаме кафето.
-Чакай да ти кажа един виц, Виде- и ми разказва един твърде несполучлив виц как две жени седнали да пият кафе, но едната забравила да си свали маската и направо изляла кафето в устата си през маската.-и след кратка пауза добавя: Да не забравя и аз да си махна маската, ха-ха.
- Няма страшно, лельо, аз ще ти напомня да си я свалиш.
Кафето идва, но леля не почва да го пие.
- Лельо, защо не пиеш. Напомням ти да си свалиш маската обаче.
Фъфлейки през маската, леля унило казва:
-Забравила съм да си сложа ченето.
-Кой ще забележи, бе лельо, важното е, че си с прическа. Я виж онзи господин от дясно, какви погледи ти хвърля.-опитвам се да повдигна духа й.
Леля смутено и без желание сваля маската и изпива кафето, но настроението и на двете е отишло на вятъра.
След няколко дни ми вика, айде да го махат тоя локдаун вече, да си умра спокойна, че можем да ходим и на кафе, и навсякъде.

Вида, имам спомен - беше писала, че би публикувала разказите си в издания за трета възраст? Ако би го правила без заплащане, би могла да си направиш страница в фб, в която да ги публикуваш. Фб се ползва от много хора на възраст 70+(подобно на леля ти) и вероятно ще им бъде интересно и приятно да ги четат. Може да публикуваш и друга информация, която да им бъде от полза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казвала ли съм ви, че с леля много обичаме да четем?
Всеки следобед точно в пет часа сядаме да пием чай и да четем. Леля има огромна библиотека на цялата стена в хола, дори над вратата. Като бях малка особено бях впечатлена от малката дървена стълбичка с три стъпала, на която леля се качваше за да достигне най-горните рафтове. Всъщност обичта си към книгите съм наследила от нея. На 12 годишна възраст вместо да играя на улицата, бях изчела всичко от Марк Твен, Джек Лондон и Карл Май. Като девойка вместо да се радвам на младостта си , четях настървено романите на Джейн Остин и сестрите Бронте. Дори спечелих литературна тематична екскурзия в Англия, в родните места на писателките. Екскурзията беше за двама човека и познайте с кого отидох ? С леля, разбира се. Но за това ще разкажа в отделен разказ.
Леля тъжно погледна лавиците с книги и с драматичен тон рече:
-Ох, като умра, всичко това ще отиде на боклука. Моите наследници не четат.- и после неуверено ме попита-Виде, искаш ли да вземеш всички тези книги ?
-Лельо, първо имаш още много живот пред себе си. Второ, не бих взела книгите, защото ми е неудобно от бати и кака.
Изглежда беше мислила по въпроса и имаше резервен вариант, ако аз откажа. Изведнъж скочи, изкара изпод дивана един куфар на колелца и типично в нейн стил ентусиазирано каза:
-А не можем ли да станем пътуващи търговци на книги , да обикаляме и да ги продаваме, докато продадем и последната книга?
-Можем, лельо, но какво ще спечелим? Старите книги не струват много пари.
-Няма да спечелим, но няма и да загубим. Важното е да си прекарваме приятно. Ако продадем нещо-добре, ако не продадем-здраве да е.
следва

Редактирано от vida1929 на 19.01.21 21:38.

Не стана точно както го мислехме. Още първия ден се сблъскахме с тъжния живот на продавците на книги. В няколко антиткварни книжарници не искаха да купят от нас. Имали цели камари, които не можели да продадат. А на едно място се случи нещо удивително. Не успяхме да продадем, но пък купихме две-три книги. Антикварят взе от нас парите и веднага отскочи в отсрещната пицария, за да си вземе нещо за ядене. Докато ядеше, беше склонен да купи от нас за два лева Брулени хълмове. Но леля размисли и отказа.
Тръгнахме си унили.
- Няма да си продам Брулените хълмове за два лева, Виде. Знаеш ли, че за нея съм чакала на опашка през зимата на 1975 година пред Руската книжарница. През соца само там пускаха западна литература и в три през ноща правехме списъци на чакащите. Получих измръзване на пръстите на краката втора степен.
А заради тази-тя измъкна най-отдолу Живот на заем-дясната ми гърда остана по-увиснала от лявата. През пролетта на 1960 -а чаках с батко ти, тогава беше сукалче. Вися на гърдата ми цели три часа. Най-накрая хората ме съжалиха и ме пуснаха без ред. А тези два тома на Франсоа Мориак едва не ми костваха мястото, защото закъснях за работа и шефа се ядоса. Не , няма да си дам книгите . Оставям ги на теб.

Всъщност винаги съм мечтала за нейната библиотека.

Редактирано от vida1929 на 19.01.21 21:42.

Синът ми също ми предложи този вариант. Но все още не съм готова. Трябва да имам завършени работи, а аз започвам и недовършвам.
Интересува ме психологията на възрастните хора. Например забелязвам как леля има нужда да говори за смъртта, понякога с часове. И аз не знам какво трябва да й отговарям. Да не помислиш, че пак се шегувам. Съвсем сериозна съм.

Това е много интересно и съм го забелязала и при леля. Може да излезе хубав разказ- за страшните мисли, които се въртят в главата на една възрастна жена.

Ммм... далеч съм от идеята, че състоянията ти могат да се ограничат до сериозност и шеговитост.

И какво те пита за смъртта?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въобще не ми е интересно, напротив, тази драма, безнадеждност и филми на ужасите направо ме убиват...
Изпадне ли в такива настроения или гледам да съм далеч, или да го пускам през едното ухо та в другото..илии се заформя скандал..
Хиляда пъти съм и казала..има ли проблем, има решение, няма ли решение, значи няма проблем..