Единадесет години бях самотен родител на две осиновени деца.
Видяхме много тежки времена, но живяхме и много хубаво. Децата не пазят спомени за вещи, не те ги топлят и създават усет за защитеност и сигурност.

Да си родител на осиновено дете води със себе си и допълнителни отговорности, които на моменти могат да бъдат доста енергоемки и психически смазващи. Нужна е много сила, много търпение и необятна любов, но за да си способна на това, трябва ти да си добре, а ти видимо не си.
Тогава те спасява само дисциплината и чувството за дълг.
Притежаваш ли такива? Ако не, трябва да си ги наложиш.

Поставяй си малки цели, в рамките на деня, тържествувай всяка вечер, ако си постигнала дори и само една от тях. Не повече пари ти трябват сега, а обич към себе си и самоуважение. Не жали за какво можело да бъде, а направи най-доброто, на което си способна днес.
Дори отвътре да се чувстваш изтръпнала и камък да тежи на гърдите ти, дори и да не можеш да поемеш дъх от тази тежест, ставай, вземи си душ, оправи си леглото, приготви закуска, направи я красива, не само питателна, сложи си червило, направи плитки на дъщеричката си, продължи деня си изпълнявайки точка по точка ангажиментите и всеки път не забравяй да се потупаш по рамото за успешната работа.
Ако в момента не можеш да се зарадваш искрено на живота и да създадеш приказка за дъщеря си, то прави нещата на автопилот, защото така трябва.
Някой ден ще намериш силите да промениш нещо издъно и тогава ще започне истинският оздравителен процес.

И не се опитвай да компенсираш.
Щом подарък от 100 лв. е непосилен, няма да го купуваш! Дъщеря ти трябва да знае как функционира този свят. Как ще изгради ценностите си, ако всеки път получава това, което си харесва?
Дай й възможност да мечтае. Не й отнемай това право, купувайки й Легото.

Купувала съм и скъпи играчки на моите момичета - компенсаторен механизъм. Понеже съм сама, та да не се чувстват различни. Глупости!
След месец скъпата играчка е на боклука, а те зяпат за следващата...

Но за сметка на това, никога няма да забравят как съм им чела приказки с различни гласове, как съм се търкаляла по пода с тях и съм си играла, как ходехме всяка седмица на пикници, как щом стигнехме до някоя поляна, веднага огладняваха и как тогава вадех най-вкусните неща на света от раницата, как си правехме момичешки вечери с гледане на филми до късно, как се маскирахме на всеки карнавал с подръчни средства... Спомени, създай й спомени от преживявания, не й купувай подаръци!

Ще се справиш, ако го пожелаеш.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.