Като написах, че нямам пари, не съм имала предвид, вие да ми купувате.
И не се почувствах добре.
Има разлика между подарък и дарение.

Драга, да не си написала, ама написа. Ти какво очакваш - да изревеш пред хора, с които си лафиш от години, че 100 кинта са ти много за играчката, за която се е затръшкала малката и ти е криво и ние да кажем "ми оправяй се, нас какво ни бърка".

Естествено, че не си имала предвид да просиш. На Нюк му хрумна, аз пък се ядосах - абе няма само той да помага, искам и аз - ние сами поискахме да направим кефа на детето. На детето, не твоя. Помисли си добре как реагираш на хора, които показват добри намерения.
Дееба и тъпите пари, дето се закрасти на тях.

А сега децата подиграват моето, че нямало баща, и че сме били бедни. Защото тях ги возат на училище с коли.

Хич не ти вярвам, че баш в тъпото Габрово всички деца от началните училища ги разхождат с коли, всички имат бащи и всички са богати. Само твоето ходи пеша на училище и майка му си го отглежда сама. Във всеки клас има по няколко такива лекенца, плод на родителски малоумия, които се държат така. И ти се вторачваш само в тях, а пренебрегваш, дори отхвърляш - както току-що направи - нормалните по-скромни деца и по-възпитаните им родители. Що си мислиш, че твоето е единственото, на което се подиграват? Питала ли си другите майки как се подиграват на техните?

И на моето са се подигравали разни келешчета за какво ли не. Даже и на тормозници и побойници е попадало. Е, не съм легнала болна заради това.
Аз пък бях много бедна като малка. И нямах баща. Разведени, де, но той не живееше в града. И бях единственото дете в класа без баща. А бяхме 2-3, другите циганчета, дето ни даваха публично пред целия клас по 20-30 лева еднократна помощ за бедни всяка учебна година. Точно така обявяваха: внимавайте, ученици, сега ще раздадем помощите за бедни, който си чуе името да излезе отпред. Е, не съм се чалдисала от това, че винаги първо викаха моето име и съучениците ми се кискаха - най-намаханата отличничка - бедна, хаха.

Всичко е в главата ти, драга. Бедността е състояние на ума и на духа.