Честит ви първи месец!!! Да ти е жив и здрав Крис!!! И моят Алекс обича да си кисне във ваничката си, като го къпем, направо обожава, не плаче, а се кокори, наистина е като жабче!!! Все по-често не спи, а будува и разглежда наоколо, също като твоето синче, затова ние му викаме кокорчо, а също така и мамин лудньо, пупи, Сашко, Алексчо, бебчо и т.н. Сладурите на мама!!!
Аз пък вчера реших да премеря Алекс сама колко е дълъг - опънах му крачетата и шивашкият метър показа цели... 56 см!!! /а се роди 51 см/ Ура!!! Наистина е пораснал, както си мислех, и то доста, нали? А пък аз разбрах, защото дрешките с номер 22 почнаха да му умаляват, а пък тези с номер 24 започнаха да му лепват... Така че растем, слава на Бога! Сигурно вече сме и към 3 килца и половина вече, при положение че се родихме 2850 грама, изписаха ни 2600 грама, а на 1-ви септември тежахме вече 3150 грама!!!
Усмихва се все по-често, повече насън де!!!
Днеска пък успя да проследи за малко с поглед дрънкалката!!!
Вече ме и скубе, като го гушкам, и се отблъсква с крачета сам, като го държа...
Абе заякна моят МЪЖ!!!
Много му се кефя!!!
Но преди малко ми изкара акъла, наложи се да му спасявам живота!!! Пак същият номер, като в родилния дом!!! Там акушерките ми помогнаха, ама сега трябваше сама да се оправям!!! В момента дори майка ми и мъжът ми ги няма до мен... Алекс спря да диша!!! Ужас ви казвам!!! Добре, че го видях навреме, сега го проверявам на всеки 5 минути, даже по-начесто...
Унасяше се да заспива кротичко, когато в един момент той ми се стори някакси безжизнен, бездиханен, не мога да го обясня, просто го почувствах... И реших да проверя - сложих пръст пред нослето му /беше със затворена уста, а и той не диша през нея/, нищо - никакъв въздух не усетих!, поразклатих го, никаква реакция, не трепна дори!, , викнах му името, не!, разтърсих го по раменете - отново нищо, запуших му плътно носа - нито се опита да се отърве от схватката, нито си отвори устата, за да вдиша, не!, стои си неподвижен, не помръдва, а аз вече рева и се опитвам да си спомня какво направи акушерката в родилния дом, и го повторих - обърнах го рязко с главата надолу и го тупнах енергично по гръбчето, и той най-накрая вдиша и проплака!!! Брей, как ме шашна това дете!!! Нормално ли е това??? Слава Богу, не се травмира много от агресивния ми подход, поплака минута и отново заспа, и сега спи, а аз като квачка кръжа наоколо му, обадих се на мама и на Хри, след малко ще звънна на педиатърката му да й разкажа какви ги върши отрочето ми...
В родилния дом ми казаха, че някои бебета така забравяли да дишат, и аз оттогава само го следя, дори нощем не мога да се отпусна, а само слухтя... Добре че носът му често е запушен, та сумти и го чувам лесно и съм спокойна, че диша... При вас как стоят нещата в това отношение???
Поздрави - Деси.
Редактирано от desykv на 13.09.04 15:54.
|