Ето инфо и от мен и Алекс - на 20-ти бяхме на консултация, биха ни ваксината против хепатит, синчето храбро я понесе и после спа цял ден!, мериха ни и ни теглиха... Лекарката Даниела Петкова е много готина и мила!!! Доволна съм. Равносметката е следната:
За 33-те дена от изписването дотогава Алекс е наддал с 1100 грама!!! На изписването си беше едва 2600 грама, роди се 2850 грама, а сега беше цели 3700 грама, цяло слонче, нали? А на ръст е станал от 51 см цели 56 см - гигантчето на мама!!! Главата му също е пораснала - от 33 см на 37 см, а гърдичките от 32 на 34 см! Така че явно кърмата ми му стига, добре расте! Супер!!!
И аз предполагах, че е пораснал доста, съдейки по дрешките му - вие кой размер носите? На нас най-малкият номер 22 вече ни умалява, гоним 24-ката, а в началото и 22 му беше огромен...
Права си, Колибри, и Алекс трябваше да стане на 38-39 дена, за да дочакам първото истинско вглеждане в мама и първата усмивка в отговор на моите нежности към него!!! Толкова сладко се усмихва моят син!!! Обичам го!!!
А днес Алекс става на пълни 40 дена от раждането си... Има вид вече на истинско човече - с пълни бузички и пръстчета на ръчичките, с голяма кръгла главичка, с ясни очички...
Все така има страшен апетит - последните няколко дни иска да суче на всеки 2-3 часа, включително и през нощта, яде по много и дълго време, изглежда видимо преял, даже връща малко, но след 2-3 часа иска отново... И аз му давам разбира се, какво да го правя? Всеки ден пие и сок - досега съм му давала от ябълка, от круша и от моркови - и трите много ги хареса! Пие също и много вода със захар, и чая си... На ден му се събират около литър течности общо - кърма, вода, чай и сок!!! И насън продължава да си примлясква!!! А относно дрискането - ходи по веднъж на ден или по веднъж на два дена, явно сокчетата и чайчето му помагат в това отношение, така че се успокоих...
Обожава разходките - само тогава спи непробудно, иначе поспинква по мъничко, пък се събуди и започва едно кокорене... Обича да остава голичък когато го преобличам, обича и да го къпем... Обича да го люлеем на ръце, да му пеем, но не и да го оставяме сам в креватчето...
Почна и да гука по малко... Което също ме радва!
В момента мога да пиша само защото той е навън със свекърва ми и затова съм спокойна, а не с непрекъснато заети ръце...
Въпреки че вече много ми се иска, секс още не сме правили -
И то главно защото още се чистя от раждането - в смисъл, че все още имам леко кафеникаво течение... А и давам време на белезите от шевовете съвсем да се изгладят и заздравят... А и мъжът ми е все уморен, а аз - направо изтощена... Е, пак ще дойде време за секс, ще видим кога?
От мен и синчето всичко добро!!! Бъдете здрави и се обичайте!!! С приятелски поздрав - Деси.
Тези дни ще си подам молби в социалните за еднократната помощ за раждане на дете и за детските, и ви напомням и на вас да свършите тази работа...
Е, това беше от мен засега... Знайте, че ви чета всеки ден, защото за четенето не са нужни ръце, а само очи, но не мога да пиша често, заради Алекс, когото гушкам непрекъснато напоследък... Душа не ми дава да го оставям да се дере... Толкова е малък още... Невинен и беззащитен... Не искам да се страхува... Искам да се чувства обичан и сигурен, и доволен в прегръдките на мама, въпреки че вече останах без ръце и ми се вие свят от това люлеене...
Чао.Редактирано от desykv на 23.09.04 18:02.
|