Днес се засякохме с майката на един събрат. Мой набор. На умиране вървят при него нещата. Казах го на майка му, защото горката и тя почнала да лъже като него. Сега има много работа и други дръндрънканици. Та й викам - ами като ни гледаш нас, да не би да стоим без работа.
Абе жестока лъжа. Коментирахме с един събрат за алкохолизма - коварен, объркващ, всемогъщ. Думата объркващ в английския е baffling. Предпочитам да си го превеждам като неразбираем, непроумяем. Това е болест, която не може да бъде проумяна. Как така съм решил да не пия, искам да не пия, не трябва да пия, не бива да пия, не мога да пия - как така посягам и пак пия? Ето това е непроумяемостта на алкохолизма, такъв какъвто го познаваме.
Не може да се проумее. Ден след ден, вече почти седем години, виждам хора да казват - няма повече да пия. Никога повече няма да пия. Край!
Този филм съм го играл и аз почти девет години. Девет години. Ден след ден казвах край - няма повече да пия. После почвах отново, но не с намерението да се напивам. Този път не като другият път.
Мда.
Та вече осемнадесет човека умряха откакто съм трезвен и те бяха абсолютно сигурни, че ще спрат да пият. Това е непроумяемостта на алкохолизма - невъзможността да не се почне, защото е казано край и искрено се иска да е така. Непроумяемо е. Как така не искам и въпреки всичкото ще започна отново?
Говоря с майката на събрата и й казвам - ти поне не влизай в тази плоча да приказваш глупости. Гледаш го, че отива на умиране. Тя - така е, шишето му е в краката, а ме лъже, че не пие. Какво да правя? Това ме пита жената - какво да правя? Какво да ти кажа - гледай ти да оживееш. Той отива да умира. Тя - така е, но като съм го гледала от малък и какъв хубавец беше. Дано да разбереш някой ден.
Спомних си думите и на една друга майка по същият повод. Вика ми тя - да беше мъж да го оставя, а то помня му първата усмивка, първата къдричка.
Дали като го гледам малкият ми племенник как расте, дали в този момент мога да си представя, че той иска да стигне до подобно състояние или някой е предвидил за него да стигне до кофите?
Защото очевидно алкохоликът не бива роден с мазно сако около кофите. Не че това е вариант.
Преди малко идва при мене още един събрат. Намацан. Казва ми - помогни ми. Опааа. Каква помощ очакваш? Той - спри ме да пия. Да бе, да. То ако можех да спирам хората да пият - сега Бил Гейтс щеше да ми диша прахта в класацията на Форбс. Базикам го. Мога да ти предложа помощ, но ти искаш ли я? Или не е за тебе тази работа? Стигнал ли си до положението да поискаш помощ и да приемеш помощ?
Страшна и непроумяема е тази болест. И първото непроумяване е че какво тук изобщо значи някаква болест. Какви точно са параметрите на тази болест?
Единият основен параметър е нейната НЕПРОУМЯЕМОСТ. Както беше казал един много готин събрат - "Отвъд човешката фантазия". Значи до определена граница се простира човешкото познание. Оттам нататък е областта на човешката фантазия. Това, което мога да си представя. А болестта е след границата на фантазията. И нека сега се опитаме да я разберем и кой е този, който е наясно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите