Имам приятел.И то добър приятел,който е душевно болен.За мен.Не мога да кажа,че е алкохолик.Ако е - той и само той може да го каже.Няма диагноза от психиатър.Не е ходил на психиатър.За мен той е душевно болен.Има съпруга.Има две прекрасни деца.Има работа.Има къде да живее.Има кола.Има майка.Има баща.Има сестра.Има приятели.Всички са живи и здрави.Всичко това,той все едно го няма.Всичко това му се полага.Защо се е родил,ако всичко това,той го няма.Всичко му се полага по презумпция.Той не вижда,че го има.Той вижда всичко онова,което няма.Недоволен е.Нещастен е .Ето това разбирам от всичко,което споделя с мен-недоволен и нещастен.Каквото и да му кажа,каквото и да му обясня-получавам един и същ отговор:"Ти не ме разбираш!"Вече нищо не му казвам,нищо не му обяснявам.Слушам го и мълча.Сега вече един и същи въпрос:"Защо мълчиш?"Отговарям му:"Не,не мълча,слушам те.Много ти е трудно.Не знам как се оправяш.Много ти е трудно."Оплаквам го,ама само в едно,две изречения.Не му е достатъчно,за да потъне в грандиозно самосъжаление.Не му помагам в грандиозната трагедия,която от сутрин до вечер се разиграва в главата му.Иска този мой приятел всеки ден да му се случва нещо хубаво отвън,от хората,които го заобикалят.А кое е хубаво?Не го питам,защото само след едно "а-а-а-а..." започва да ми обяснява кое не е хубаво.И така до безкрай.Вече се виждаме доста рядко.Времето,в което се виждахме я на купон,я само двамата-той на едно питие и се оплаква,а аз на n-брой питиета го изслушвам и го потупвам по рамото и му "съчувствам" и аз на свой ред започвам да се оплаквам,докато накрая вече не знам кой съм и къде съм е минало.За мен-само за днес.


Имам приятелка.Добра приятелка.Тя не е душевно болна.Пак за мен.И тя има почти същите неща,които има и моя приятел.И ги вижда.Преди време се събираме приятелски семейства,споделяме си,веселим се,танцуваме,някои пийват,аз съответно се напивам.Оплаквам се.Други,подхвърлят нещо неприятно,което им се е случило...И тази моя приятелка винаги ще каже:"А бе,кажете нещо хубаво бе!И аз ходя на работа,и аз имам проблеми в работата,и на мен детето ми се разболява,и на мен колата ми се поврежда..,ама сега сме се събрали да празнуваме!"В главата си аз й се гневя:"У-у-у,много си важна,ма!Какво се правиш на интересна!Широко ти е около врата и хайде,сега..."Нещо от сорта.Ако се нахакам яко,може да не остане само в главата ми.Мога скандал да заформя,да съсипя вечерта на всички...И на другия ден/ако мога/ да хукна да се извинявам,ама аз защото се напих.Не е "важна" моята приятелка.Тя и сега ми е приятелка.Един от малкото приятели,които ми останаха.Моята приятелка не е душевно болна и може да изживява мига,такъв,какъвто й се предлага.Каквото и да значи това.Тя не говори за Бог.Тя ходи много рядко в църква.Не знам дали е духовна.Но начина, по който живее,видимия резултат, ми показва всъщност,че тя е духовна.Душата й не е куха лейка.Духът е в нея.Как го постига?Не е моя работа.Но сега,когато се събираме,тази моя приятелка още в самото начало на купона "съобщава":"Само да чуя някой да каже-Sandu,стига си се правил на интересен,вкарай едно,веднага да изчезва!"А на мен не пропуска случай да ми каже:"Толкова съм благодарна,че в къщата ти всичко е о,кей."Даже не казва,благодарна съм,че не пиеш.Щади ме.А на кого е благодарна?Не знам и не я питам.Аз сега съм й благодарен,че беше една от малкото,която след поредния ми запой,намираше подходящо време и място да ми каже:"Sandu,имаш нужда от помощ.Ти не можеш да пиеш."Никога не ми е казвала-ти можеш да спреш да пиеш сам.Защо не ми е казвала това последното?Може би,защото не е духовна.


Вече срещам в живота си хора,някои,от които оприличавам ту на моя приятел,ту на моята приятелка.Не си задавам въпроса-Алкохолици ли са?И не ми е нужен отговор.Аз,обаче съм алкохолик и съм душевно болен.Нямам диагноза какво точно ми е душевното заболяване и не ми е нужна.Не съм ходил в клиники.


И днес съм трезвен.Благодарен съм.Не всеки ден съм емоционално трезвен през целия ден.Имам решение и за това в предложение.


Аз не съм във фарисейска секта.Къде съм?Само моето поведение от този момент нататък би трябвало да подсказва къде съм,а не да гърмя и да трещя какви правила спазвам на думи,ами дали действам по тях и чрез тях?Това няма значение.Не,има значение,точно това има значение-дали действам?Моето поведение навсякъде и във всичко.И какво пиша и как пиша,все едно дали в този форум или другаде.


Ако някой усети нещо добро,или се почувства добре от това,което съм написал има начин да разбере къде съм и как се справям с живота или животът как се справя с мен?


Ако някой се почувства добре..,ако излее всичко от себе си/все едно как/по повод написаното от мен-приемам го.И не е задължително нито да отговарям,нито да не отговарям.


Всичко това за мен.А на вас-"Както ви харесва."