Преживям умислено мързеливата баница, която бабката е опекла за закуска и зяпам телевизора, който тя включва сутрин преди още да е пикала и гаси вечер три секунди преди заспиване. Нижат се нек'фи тъпи реклами, докато на Хекимянчето му напудрят носа да не лъщи на камерата от жегата. Изведнъж – не мо'а да повервам на очите си! - насред телевизора се изясня наш Цеко, у ръцете си дръжи един голем бел картон, на който е написано името му и отдоле пише 8928 лева. Цеко дръжи картона и се пули като звер коги е паднал у вълча яма, оти е гьон и ако не е на седем ракии пред повече от трима души две приказки на кръст не мо'е да обели, а отзаде некъф отворко обеснява колко бил щастлив дека е спечелил от тотото и как и ние требе да си пробваме късмета. Малииииий, тоа киек е уцелил петица в пет от триесе и пет, барнал е кажи-речи девет бона и се спотайва като суек у дупката си! Па я се чудим вчера що го нема никакъв цел ден...

Надвечер се дигам и право у тех. С Цеко сме приятели от детинство, не може да е спечелил от тотото и да не почерпи.

- Таман щех да ти се обаждам, копеле – посреща ме Цеко на портата. Това „копеле” го донесе от Софето, беа го пратили на курс да се учи да работи с новата комбайна „Джон Диър”, дека я докара чорбаджията, че онова чудовище зема по десет тона зърно у бункера и кабината му тикана с компютъре, не е като съвецката „Нива” с един геврек и три тояги, а наш Цеко си е гьон, както вече рекох. „Да си копеле у Софето е голема работа, копеле, не е като да си киек у село” - мъдро ни обесняваше Цеко коги се връна от курса. - Айде да те вода при Кирцата, копеле, да пийнем по едно.

Седаме при Кирцата и Цеко поръчва:

- Кирца, донеси едно шише „Финландия”, ама да е ледено, и кажи на Пепа да накльоца една салата с три китки магданоз.

- Немам „Финландия”! - тросва се Кирцата максимално любезно. - Имам „Флирт”, и она е с „ф” отпреде...

- Давай к'вот имаш тогива – примирява се Цеко.

- К'ва „Финландия” бе, киек, къф „Флирт”? Нема ли да си пиеме ракийца как си му е ред?

- Ей, нема да ми викаш киек, копеле! И сеги я черпим, к'вото речем туй ще пием!

Кирцата донесе шишето, целото в скреж, премръзнало като коги е замръзнал Дунава, и две чаши и разсипа с пожелание за голем хаир. Цеко го прати за още една чаша, Кирцата се подръпа от куртоазия, накрая си донесе чаша, чукна се с нас, глътна всичко на една глътка и изчезна зад тезгяха преди да се е врънала Пепа да го надъвче. Малииий, тоа го е страх от женкя му като куче от копраля. Подир малко дойде и самата Пепа и тропна на масата цела поница със салата. На толкоз домати верно можеш да туриш три китки магданоз. Чукваме чашите с Цеко и си пожелаваме здраве и късмет.

- Ей, к... копеле – без малко па да му реча киек – сеги я ако съм на тебе качвам се на един самолет и отивам на Карибите.

- Не, копеле, нищо не разбираш – укорно ме поглежда Цеко и дръпва един голем глъток от чашата. - Язе имам бизнес план, всичко съм измислил.

Без малко да падна от стола. Тоа киек и бизнес план! Поглеждам шишето – па оно си е почти пълно, още сме на пръвата чаша. Малииий, още е трезвен, к'во го тресна отведнъж завалията, та са ошашави такъв? Ама отвънка запазвам самообладание и питам безразлично:

- Бре! И какъв бизнес си намислил?

- Сичко съм сметнал, копеле. Имаме три декара двор, дека стои празен и нема кой да го гледа, сал въди буреняк, оти старците работат у града. Утре ще ида да си приказвам с Тушин дали ще може да ми намери некакви тръболяци и да ми ги продаде на цената на старо железо. Толкоз услуги съм му правил, не може да ми откаже копелето. С електрожена набързо ще нацъркам барем два декара конструкция за оранжерия. Ще купа найлон и ще я покрия. Ще тура вътре и две кюмбета от варел да топлат, връшина и кукурузляк има колко сакаш.

Седа и го гледам с увиснало чене. Не мое това да е същия Цеко, он такива купешки приказки не приказва! Това парите са голема сила, верно могат да променат човека... Питам загрижено:

- И к'во ще садиш у таа оранжерия, копеле?

- Люти чушлета – отговаря Цеко и на лицето му се изписва изражението „как мое да си толко тъп?” - Да не ми е името Цветан ако от два декара не изкарам барем два тона люти чушлета у сред зима, баш срещу коледа.

Грижата ме налега още повече. Верно нещо му има на тоа киек.

- Абе, Цеко – мъча се да бъда максимално предпазлив, да го не обида – па кой у село ще купи и ще изяде два тона чушлета? То нема толкоз ора бе! Ще ни се подпалат задниците на всинца дорде ги изядеме!

- Ей, ма ти верно ич не вдеваш, копеле! Чушлетата траат и на транспорт, и на съхранение. Ще ги закарам у Софето и там ще ги продам. Язе ще седа на сергията и ще ги продам до последно чушленце, оти там навалица много и зимъс чушлетата на пазара връвът по кинта за сто грама. Десет кинта килото!

- Ми то копеле, – запецвам, смаян от неочаквания усет на Цеко към далаверата. Вече почти съм забравил че е киек – ти ще изкараш къде дваесе бона!

- Дваесе я, дваесе! - поучително натъртва той – Ама чакай да ти казвам по-нататъка. С тия дваесе бона мога да докарам два тира картофи от Франция. Един на борсата у Софето, един у Филибето майна.

Изумявам окончателно. Е те такова нещо баш от наш Цеко не бех очаквал. Цели два тира...

- К'ви картофи бе, копеле? - успявам само да попитам.

- Компире бе, компире! Ти компире не ядеш ли? - Цеко ме поглежда с откровено съжаление. Чувствам се съвсем нищожен. - И стига си ме прекъсвал, слушай да ти кажа! Та... С транспорта компирете ми стъпват тука на около петнаесе стотинки килото, а на борсата се продават по четиресе и пет. От кило съм триесе стотинки горе. Един тир зема дваесе тона, значи чистата печалба е шест бона при минимален риск. И не повече от два тира на седмица, да се не задъни пазара. Педесе седмици в годината по два тира по шест бона... сметаш ли колко прави?

Аритметиката ме предаде. Само примигах насреща му. Колко ли тъпо съм изглеждал?

- Шесстотин бона! - продължава Цеко – Даже повече, щото седмиците в годината са педесе и две. Така. Това са над триста бона в евро. С толкова кинти мога да ида да инвестирам на фондовата борса. Валути, петрол, злато, купуваш-продаваш и дзън, дзън, дзън – пачките се трупат.

Това с дзънкането на пачките не можах да си го представя, но Цеко вече беше казал да не го прекъсвам, затова не издадох ни звук.

- За има-нема две-три години – продължаваше вдъхновено Цеко – ще сбера неколко милиона евра. Ще се изтупам с костум от Версаче, пътъци от Гучи и телефон от Верту и ще почна да ода да играя по казината в Монте Карло. Ама нема да се юркам да залагам по много, да са не ошушкам набръже, а ей така, само колкото да съм там, да ме виждат и да свикват с мене. Оти онаа фръцла Стефани, принцесата на Монако, оди там да джитка по казината. Некоа вечер ще седна на същата маса и ще се запознаем. И ти нали знаеш колко ме бива с женорята, набръже ще й замотам главата и ще я убедя да се омъжи за мен.

- Чекай бе, Цеко – отново успявам да се вмъкна – па она не е ли вече омъжена?

- Е, ти па! - отново се учудва на несъобразителността ми Цеко – Адвокати за к'во има? Ще се разведе и ще се оженим тихомълком, да са не дига гюрултия, че вече ми не носи главата. За да не джитка повече по казината ще й начаткам две-три копеленца, да си седи дома и да си ги гледа. Покрай нея и нейните ще се запозная с разни големи бизнесмени, политици и секви други яки копелета, ще одим с тех на Марбея и Балчик да играем голф, ще си джиткам из големия бизнес и ще трупам такива яки кинти, дето и онова долно мекере Сорос да не може да стъпи на тех.

- Той не е ли яко копеле? - отново успявам да се включа с въпрос.

- Мекере е той, мекере... За да си яко копеле требе да имаш топки като лубеници, а той... е мекере! Заеби го ти него. Ще си купа ферари и ще си го направа на газ, да има с к'во да си идвам до село. Ще си купа и яхта и ще си я паркирам насред френската ривиера. И частен самолет ще си купа даже. Па онаа фръцла Стефани ще се изнерви покрай копеленцата, ще одръртее и ще почне сека вечер като се приберем да ми пили черепа с ъглошлайф. И на мен ще ми писне, некой ден ще ми се скинат чивиите, ще си дигна дърмите, ще си дода тука с ферарито, ще си купа една лада нива на старо, една гумена лодка и свестен такъм и ще си ода на язовира да къцам.

И онова с паркирането на яхтата не успех да си го представа, ама си премълчех. Тука обаче не можех да се въздържа.

- Чакай бе, Цеко. Ами то ти и сеги си имаш достатъчно кинти за една лада нива на старо, гумена лодка и свестен такъм! Оти са ти сичките тия главоболия?

- Нищо не разбираш – тихичко продума Цеко, наведе глава и се умълча. Помълча така къде минута, после дигна глава и ме погледна така умно, секаш ми извади душата и я тури насред масата връз шарената покривка, дето Пепа сигур цел месец не я е прала. Ей, туй парите верно променят човека бе! Вчера ги барна у ръцете си и на, днеска вече гледа умно... - Не е същото, копеле, изобщо не е същото. Едно е да избегаш от принцеса Стефани и да идеш на язовира да къцаш, съвсем друго е да нема от кого да избегаш...

Прекрасна седмица на всички!

Смисълът на живота е в удоволствието от абсолютната му безсмисленост.