света полудява...хората се превърнаха в единаци..
Авторегулаторен алгоритъм, заложен е от програмиста създател, пък нек Нуке Дукем си верва в Дарвин. Пръв му хвана спатиите на тоя алгоритъм един шведски физик, статистик, учЕн, доктор, бе академик, много кадърен програмен продукт. Ханс Ръслинг. Създател на Гапмайндер, софтуер за онагледяване на агрегирани статистически бази данни.

Той пръв забелязва, че всъщност няма страшно да пренаселим планетата. Докато сме на ниско ниво на развитие, другите алгоритми като бури и болести ни поддържат в разумно количество по планетата. Когат се поцивилизоваме, предлагат ни се оръжия за масово изтребление и по-модерни болести.

Ако и тва не помогне, задейства ни се алгоритмичната конструкция търсеща все повече комфорт. Появява се алгоритъма "какво ще си помислят хората" и "ще им покажа аз кон боб еде ли", или както научно се изразяват по женските списания - комплекс за малоценност. Не да не го е имало преди, не е бил важен, стойността му е била нищожна в сравнение с другите стойности на заплахи около съществуването ти. Това ни ограничава до едно дете, коет да отгледаме "както трябва", да го изучим, та да видят другите че и от нашта фамилия става сфирка!

Но ще кажеш, значи достатъчно е да създадем заплаха и ще почнем пак да се впуснем в неудобствата да се плодим! Не е ясно, изглежда има хистерезис. Ханс Ръслинг забелязва, че е достатъчно да прекараме електричество на някоя цивилизация коят се плоди безумно, и до 30 години тя спира да се плоди толко безумно. Почва да и отнема много време да се подготвя за живота, да се справя с новите предизвикателства на модерния електрифициран живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите