Мисля че трябва всички да спрете да му мътите главата.
И да не му давате съвети.
Нека той направи избора си. Така и нямах нерви да прочета всички коментари.
Ако аз навремето бях послушал баща си, приятели, разни познати относно жена ми, понеже ми даваха идеи.. изобщо нямаше да съм с тази прекрасна и добра жена.
И двамата сме болни от хронични болести. Моето е доста по-сложно. Като тиктакащ инсулт или белодробна тромбоемболия съм.
Както и да е. Нека изборът си е негов. Мисля че прекалено много го обърквате. В такива ситуации човек има нужда от време да премисли кое е най-правилното да направи в този момент.
Аз лично.. казвам аз.. без да ангажирам никой с мнението си.. бих изживял всеки миг който ми остава. С най-близките и обичани хора. Ако аз бях на негово място, не бих губил и секунда да се обясня в любовта си. Дали ще кажа истината за болестта, не знам. Но бих го направил най-вероятно. Ако човека е истински насреща, би те приел със всичките ти недъзи или болести.
Поне това е моето виждане.
Аз лично страдам от липсата на истинни и нормални хора в живота ми. Като изключим най-близките, аз приятели в Норвегия може да се каже че нямам. Добри познати да, но не и приятели.
На които можеш в 2 през ноща да им звъннеш да заровите труп дори заедно, и те еа дойдат с теб. От такива хора имам нужда реално. Понеже аз бих го направил за истински приятел. Ако го смятам за такъв.
Но вече съм във фазата на това че нямам очаквания генерално. Давам правилното отношение, ако някой ме изненада.. то то си е повод за шампанско дори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите