|
Тема |
Ценностната система [re: Един мислител] |
|
Автор |
Друг доктор () |
|
Публикувано | 06.06.00 15:21 |
|
|
Малко висока теория /може да се вземе от който и да е учебник , има и куп американски дарения във всяка библиотека/, която, според мен е валидна, "работи": Под ценности обикновено се разбират някакви абстрактни общи принципи, засягащи моделите на поведение, които са на почит в дадено общество и около които, чрез процесите на социализация, се интегрират индивидуалните и обществени цели.Най-често привеждани примери - свободата, образоваността. Ценностите се отличават с относителна стабилност и имат първостепенна важност за мотивацията на поведението. Според някои учени, - Rotter, Atkinson, Vroom - човешките постъпки се влияят от това 1/ каква субективна ценност притежава очаквания резултат и 2/ как се оценява вероятността за успех на конкретното поведение - субективните очаквания. Стремежът е да се намали конфликта между мотивите за действие и ценностите на личността. Самите ценности формират цяла система, подредена по йерархичен начин. Напр.
- професионална реализация
- реализация на способностите
- добро здраве
- добро семейство / не е задължително това да е нуклеарното семейство/
- приятели
- да помагам на хората
и т.н.
Между впрочем, подобни ценности и с подобно подреждане са открити при изследвания и у нас, и по света -хората не са толкова различни. Основните принципи в различните религиозни учения също са сходни.
Всичко гореказано струва ми се подкрепя казаното от другите. Колкото до апологетиката - ценностите на хората не се влияят така директно от нея, и слава Богу! И днес пак е така - иначе нямаше да има такива обществени нагласи когато, декларирайки про-европейски ценности дадохме коридора за Косово. Е, обявиха 80% за българите - знаете за какви,но то е за клуб "Политика", от това обаче ценностите на българина едва ли се промениха. Мисля, че и днес голямата част от хората пак имат подобни ценности, но отново не могат да осъществяват поведението си според тях. Имаме доста черни очаквания за успеха на начинанията си, вече по различни от предишните причини. Резултатът е - вътрешен конфликт. Но - това не е странно, може би дори не е страшно - нали сме в преход. Само дето ние не сме го изпитвали до сега на собствен гръб и ... абе, не е дотам леко и приятно, въпреки обясненията и съветите на разни външни наблюдатели. Е, шъ съ опра'им. Бъдете здрави!
|
| |
|
|
|