Какво е това? Съвкупност от правила за живеене? Нещо като "конституция" за човека? Какво стои в основата и? Смятате ли, че хората биха били по - щастливи с единна и ясно определена ценностна система? Може ли някой да формулира своята ценностна система?

Bix iskala da si nagazdam cennoctnata sistema spored tova ,koeto imam-bix bila po-stastliva...

бихме ли били по-щастливи наистина? може би, поне защото нямаше да бъдем обременени да си я създаваме сами, а това никак не е малко; поради много причини.. едната, примерно, би била, че просто някои не могат да си я формулират или да я достигнат сами, друга - че имат повод за недоволство и прицел на лошото си настроение или неудачи и така нататък; при всички положения, просто щеше да е по-лесно; друг е въпросът дали е по-добре да е по-лесно или е за предпочитане да си блъскаме сами главите; най-жалката картинка е липсата на такава ценностна с/ма пък била тя и най-атакуемата и най-несъвършената; пък на кой ли му трябва съвършенството за каквото и да е??

.... съгласна съм с маиа (ох това сложно име, май допуснах грешка, моля да ме извини), че ченностна система липсва при някои по- млади индивиди .... но те ще си изградат задава се въпроса за единна ценостна система - а комунизма какво беше? ..... и какво стана с ценностите на пенсионерите, които цял живот са вярвали в нещо и са се борили за него... та нали и избирането на собствените ни ценности е част от личната ни свобода .... както и да е ценностна система имат повечето от нас, изграждаме си я сами (или почти), има нещо вродено, нещо от семейството, нещо от приятелската среда и т.н. защо пък и да не се формулира ценностната (ми/ти/му) система, нали като във всяка останала система и там съществува йерархия и ред. та какво е ЦС - степенуванео и подреждането на значимите за индивида неща (мечти, стремежи, цели .....) ключов елемент от ЦС са кумирите и идолите, които си създаваме (или ни ги създават) ...... пишейки го това рискувам утре да прочета една от божиите заповеди....... та какво беше за ЦС???

Аз гледам на ЦС като на правила за живеене. Тя е едновременно и индивидуална и обща. Идеята ми е по-скоро, че индивидуалните ценностни системи трябва да са близки една до друга. Така ще се живее по-добре в обществото. При комунизма ценностната система беше наложена. Проблема сякаш е бил там, че тия, които са я наложили са били със СЪВСЕМ РАЗЛИЧНА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА - живей охолно, кради и т.н.т. Пък нека глупаците си мислят за равенство, братство и прочие. И може би именно поради това всичко се срути - в един момент по-голямата част от излъганите осъзнават коренната разлика в техните и тези на управляващите разбирания и съответно отказват да учстват във фарса. Лошото е, че в следствие на това в момента повечето хора са с разбита ценностна система и съответно объркани и нещастни.

Малко висока теория /може да се вземе от който и да е учебник , има и куп американски дарения във всяка библиотека/, която, според мен е валидна, "работи": Под ценности обикновено се разбират някакви абстрактни общи принципи, засягащи моделите на поведение, които са на почит в дадено общество и около които, чрез процесите на социализация, се интегрират индивидуалните и обществени цели.Най-често привеждани примери - свободата, образоваността. Ценностите се отличават с относителна стабилност и имат първостепенна важност за мотивацията на поведението. Според някои учени, - Rotter, Atkinson, Vroom - човешките постъпки се влияят от това 1/ каква субективна ценност притежава очаквания резултат и 2/ как се оценява вероятността за успех на конкретното поведение - субективните очаквания. Стремежът е да се намали конфликта между мотивите за действие и ценностите на личността. Самите ценности формират цяла система, подредена по йерархичен начин. Напр. - професионална реализация - реализация на способностите - добро здраве - добро семейство / не е задължително това да е нуклеарното семейство/ - приятели - да помагам на хората и т.н. Между впрочем, подобни ценности и с подобно подреждане са открити при изследвания и у нас, и по света -хората не са толкова различни. Основните принципи в различните религиозни учения също са сходни. Всичко гореказано струва ми се подкрепя казаното от другите. Колкото до апологетиката - ценностите на хората не се влияят така директно от нея, и слава Богу! И днес пак е така - иначе нямаше да има такива обществени нагласи когато, декларирайки про-европейски ценности дадохме коридора за Косово. Е, обявиха 80% за българите - знаете за какви,но то е за клуб "Политика", от това обаче ценностите на българина едва ли се промениха. Мисля, че и днес голямата част от хората пак имат подобни ценности, но отново не могат да осъществяват поведението си според тях. Имаме доста черни очаквания за успеха на начинанията си, вече по различни от предишните причини. Резултатът е - вътрешен конфликт. Но - това не е странно, може би дори не е страшно - нали сме в преход. Само дето ние не сме го изпитвали до сега на собствен гръб и ... абе, не е дотам леко и приятно, въпреки обясненията и съветите на разни външни наблюдатели. Е, шъ съ опра'им. Бъдете здрави!

малко литература и от мен ;-)) Днес хората до 14 години нямат ценностна система, докато до преди десет години са имали. Система -съвкупност от компоненти, има ред, последователност и йерархия. По естество и качество ЦС са различни ЦС - наличие на качества, възможности, стремежи, мечти и кумири. ЦС се заражда във всеки един индивид като осъзнае собствения си Аз. ЦС започва да се формира чрез поддържане и идеологизиране. Детето започва да се формира (поведението си) чрез възпитание. Първите му кумири са т.нар. медийни образи, поради липсата на родителите му, които отсъстват. Кумирите помагат за осъществяването на ЦС и са проводник за достигането на мечтите и идеите, които човек има. Той имплицитно се стреми да ги достигне. Шопенхауър - Избирайте кумирите на своите деца и на вас самите! Човек има нужда от кумир докато не стане личност, Кумирите могат да се носят в съзнанието, това е т.нар. тип - огледалният кумитен образ. Кумир може да бъде и Свръх кумирът, който кореспондира със Свръх Аз-а - Бог - Божественото начало. Кумир може и да са хора от нашто обкръжение, не само положителни, но и отрицателни образи. Кумир е това, което човек иска да бъде, а не е. Идолите и кумирите са корективът, върху който се изгражда ЦС. ЦС има степени и градация. ЦС притежава всеки и сам си я избира. ЦС трябва да създаде усет у всеки от нас за своя идол - кумир. Хората под 27 - 28г. Се сближават като приятели и са кумири един на друг. В по-висока фаза кумирите стават по-стойностни и по-фиксирани. Житейският път и жизненият опит определят кумирите. Колкото по-бързо се отърси човек от елементарните комплекси, толкова по-бързо ще си формира правилна ценностна система. 1.Трябва да фокусираме вниманието върху собствените качества и способности; 2.Когато искаме да притежаваме нещо, трябва да помислим как да го получим, а не да се тюхкаме и завиждаме. Да си отговорим на въпросите Какво? Къде? Колко? и Как? Най-страшни са емоционалните и духовните комплекси, а не физическите. Фатално е, когато човек разбере, че е неосъществен, нехаресван, неразбиран. На бедните духом хора ЦС е изтеглена към по-лесно достижимите - материалните неща, а не кчм интелект, езици, музика, способности. ЦС е свързана с мотивационната система. “Човек е голям колкото са големи мечтите му” - Екзюпери Ц.С. в човешкия живот търпи промени и еволюция, които могат да бъдат както в позитивен план, така и в негативен. Ако Ц.С. е продиктувана от външно въздействие, то тя може да се промени за кратко време и много цялостно. Ц.С. оформя сателитна връзка със социума. 50% от човек е глина, която моделират другите (значимите). Най-добре е индивидът да се оформя първо чрез отхвърляне на негативите (поправимите). Кумирите се делят на няколко вида: 1.Семейни “Не трябва да се срамуваме от семейството си, а да се разграничаваме” - Д. Карнеги Трябва да се разграничаваме от хората, на които на можем / не искаме да подражаваме. 2.Най-близкото ни обкръжение - пр. приятелка - Кант - “еднополови идоли” 3.Разнополов кумир - който по-късно да се оформи като “тип” - когато се материализира. Типът е статичен консулидиран кумир, който е вграден и интегриран в ценностната система. Ц.С. се различава от останалите системи с резистентност и възприемчивост. Психологическа алергия - “антикумир” - Кант - изпитваш отвръщение от антитиповете си. Психологическите резистенции с течение на времето се увеличават. Те са свързани не само с кумири, но и с дейности, музика, интереси и т.н. Ц.С. е свързана с образа, който бихме искали да сме, да създаваме и притежаваме. Когато жената търси кумир в другия пол, тя открива нещо от себе си - духовни и емоционални еднаквости се инпонират. Всеки иска да запазаи до себе си поне част от своя кумир. Жената се стреми да роди кумира си, а мъжът си мечтае, детето му да бъде това, което не е намерил, а в последствие си внушава, че е. Кумирът е психологически навигатор и компас на човека, той определя посоката, която ще поеме. ....................................................................... дано не е много сухо ...... що се отнася до еднаквостта в ЦС, то не значили и всики ние да сме еднакви ...... къде отива уникалността ни тогава ...... е все пак може да помечтаем ;-)))

Колко може да издържи ЦС?Колко може да издържи индивидуалността?Когато няма какво да ядеш,когато те гонят ,за да ти отрежат главата,когато най-близките ти 'приятели' се оказват по-зли от враговете ти....???Условията могат да те направят или луд или бездуховен...

Силните духом стават бездуховни, слабите - луди. Само лудите не се променят. Променя се броят им. Дали да ти кажа какво става когато се срещнат двама бездуховни? То е различно - от нищо до нещо хубаво. Духът не умира лесно ;)

аз май го виздам по обратния начин Васко...но нали още не ми е увряла ЦС>>