Значи темите за НЕ-то са твой патент? Ясно, ще го имам предвид.

Наистина е сложно. Не съм се замисляла точно за това - за страха от страха да се каже НЕ. И аз съм вдигала летвата за да съм сигурна, че човекът наистина ме обича, иска... Била съм и от двете страни на барикадата, както беше споменато преди в една от темите. Била съм и по-обичащата и по-обичаната.
Мисля си, че щом се появи място за съмнение, то непременно си има основание. Не е крайно мнение, така е, от практика го знам. Защото в случаите, когато хората се обичат истински и споделено, в тях няма никакво съмнение в чувствата на другия. Съмнението се появява, когато човек почувства несигурността и хладината. Само тогава се ражда съмнението. И щом го има, то значи че другия човек наистина е охладнял.

Имам приятелка, която си има много прост принцип - тя НИКОГА не търси някой, който не и е още гадже, но може би би и станал. Ако не е сигурна, тя оставя той АКО ИСКА да я потърси. Много просто, нали? Мисля, че винаги действа. Щом някой започне да "няма време", то значи, че няма желание. Щом някой "забрави" да се обади е най-вероятно това за него да не е чак толкова важно. Щом някой е леко "несигурен" значи е поохладнял / или недостатъчно стоплен /.

Но тук изниква друг въпрос. Дали търсим винаги МАКСИМАЛНОТО, дали търсим контакт непременно и само при голяма любов. Или просто търсим някого, с когото да преживеем нещо. Защото тогава отношенията са лишени от свръхсилната любовна интуиция и още по-лесно се греши...

Такива мити работи... Пак се отплеснах, но ти доколкото си спомням не се отегчаваше... Дано да е така.