Страх от страха на другия да каже "не" :)))

Често това "Не" не идва навреме, а късно ... когато боли много.
Е, мен ме е страх от такова "не", защото съм патил. Вдигнал съм летвата много високо. Летвата на проверката. Преди това не пускам детето в мен да си играе ... за да не се нарани. А разумно ли е ?
А как се определя кога едно "Не" е закъсняло и кога - получаващият го е подранил?
Тънкости, тънкости ... ама ме боли глава. Мислете Вие, после и аз ...


Послепис : Ако още някой пусне тема за някое "Не", ще го ...

Редактирано от Well на 03.10.01 23:22.

Не- то е закъсняло, когато настига отдавна съществуващото подозрение, че няма Не...или че има Не, и надежда/причина, то да не се каже и да се превърне в нещо друго, дори в Да, докато се разчита на мълчанието...

мълчанието, което Не е съгласие, довежда винаги до разминаване, колкото повече се говори, даже не е важно какво точно се казва, толкова по добре...за да се стигне не след много да-не-временно състояние до момент когато вече никакъв разговор не е необходим - времето за игра...(завинаги)...и като се завърти кръга на общата зависимост/обвързаност с всичко останало, което е също важно освен двамата споделили близост, се достига до нова необходимост от разговор...с нови значения на да-не-мълчанието...

Разумно ли е да се чака? когато не се знае, на кого ще се дължи избора...

а не е ли по-важно да уловиш момента? отколкото неразумно/разумно да чакаш? докато той отмине.... или пък да избързаш и да притиснеш човека отсреща....без да искаш...

От нея идва закъснението в отказа - кога ще боли повече, сега или по-късно?
Това е въпросът.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Значи темите за НЕ-то са твой патент? Ясно, ще го имам предвид.

Наистина е сложно. Не съм се замисляла точно за това - за страха от страха да се каже НЕ. И аз съм вдигала летвата за да съм сигурна, че човекът наистина ме обича, иска... Била съм и от двете страни на барикадата, както беше споменато преди в една от темите. Била съм и по-обичащата и по-обичаната.
Мисля си, че щом се появи място за съмнение, то непременно си има основание. Не е крайно мнение, така е, от практика го знам. Защото в случаите, когато хората се обичат истински и споделено, в тях няма никакво съмнение в чувствата на другия. Съмнението се появява, когато човек почувства несигурността и хладината. Само тогава се ражда съмнението. И щом го има, то значи че другия човек наистина е охладнял.

Имам приятелка, която си има много прост принцип - тя НИКОГА не търси някой, който не и е още гадже, но може би би и станал. Ако не е сигурна, тя оставя той АКО ИСКА да я потърси. Много просто, нали? Мисля, че винаги действа. Щом някой започне да "няма време", то значи, че няма желание. Щом някой "забрави" да се обади е най-вероятно това за него да не е чак толкова важно. Щом някой е леко "несигурен" значи е поохладнял / или недостатъчно стоплен /.

Но тук изниква друг въпрос. Дали търсим винаги МАКСИМАЛНОТО, дали търсим контакт непременно и само при голяма любов. Или просто търсим някого, с когото да преживеем нещо. Защото тогава отношенията са лишени от свръхсилната любовна интуиция и още по-лесно се греши...

Такива мити работи... Пак се отплеснах, но ти доколкото си спомням не се отегчаваше... Дано да е така.

Super si go napisala!

Ние с теб само се кефим на писанията си...
Супер е да срещнеш някой, който често споделя мнението ти.
Весел ден!

Hih... da be :-) Ama kato vidia neshto, koeto syvpada s moeto mnenie, prosto ne moga da ne vyzklikna

Vesel den i na teb!

Ami sega?Ami triabva da biagam 4e Well...

Ludostta dostigam

Така е, така е ! Споко :))))