Току що препрочетох постинга ви и открих две неща, които бих искал да покоментирам -- за връзката между руския и българския и за неславянското звучене на българския.

Връзката с руския е пределно ясна от най-новата история. През ХІХ в., след гръцките въстания Високата порта проявява благосклонност спрямо българите. Почва Възраждането. Издигат тогавашния български от беден демотичен (или дори изцяло домашен) говор до съвременен език. Русия предявява подплатени с пари претенции за покровителстване на християните из Отоманската империя, а Сърбия храни евентуални претенции спрямо България, та възродителите ползват руския вместо по-близкия сръбски като основа на новобългарския. Първата стъпка е приемането на съвременната руска азбука и аналогичен на руския фонетично-морфологичен правопис вместо дотогавашния (преимуществено църковен при отсъствие на държавност) патриарх-евтимиев правопис отпреди четири века. Оттам нататък заимстването от руския е поголовно. От Русия през глава идват лексика, настройка, граматика и всички останали атрибути на един пълноценен съвременен език.

След Освобождението процесът на русификация продължава (с пресекулки по Съединението и при Стамболов) чак до Балканската война. До 1914 г. руският е задължителен втори език за всички ученици още в отделенията. Възприемането на русизми в техническия български продължава дори след Първата световна война и руската революция, както знаем между другото и от гневни бълвания на дядо Балабанов. Нова вълна русизми идва след 9 септември, руският отново става задължителен втори език.

Ако сме честни със себе си, следва да признаем, че днешният български е точно толкова умишлено конструиран на руска основа, колкото някои твърдят македонският е умишлено конструиран на сръбска основа. (Да не говорим, че с правописната реформа от 1944 г. от българския отпадат последните остатъци от западните диалектни форми едновременно с въдворяването на македонския западен диалект като официален език както в Югославска Македония, така и из Пиринско.)

---

Не мога да се съглася, че звученето на българския е неславянско. Напротив -- когато говоря на български из неславянския свят, непознати твърде точно ме определят като славянин ("руснак" или "поляк" най-често, като някои по-прозорливи хора са пробвали и със "сърбохърватин" или "югославянин"). Малцината, които са сгрешили са ме вземали за португалец или румънец -- за носител на един от два езика, които имат твърде нероманско и даже доста славянско звучене :) В България пък немалко чужденци вадят руски разговорници, тъй като смятат, че щом ползваме "руската азбука" също така и говорим на руски...

Хмм-м... дали пък не са прави..?