Въпросът за словното богатство на езиците беше вече достатъчно коментиран в тази тема.

Специфична и уникална характеристика на българския(филолозите да ме поправят ако греша), е наличието на разказно време за невидени действия и липсата на инфинитив. Когато говоря и слушам английски обаче, се отчайвам, заради хилядите им начини да кажат нещо и то в крайна сметка да излезе граматически и лексикално правилно. Дали не се дължи на слабата инфлективност на английския, за разлика от българския.

Каквато и граматическа структура да има един език, сама по себе си тя съвсем не предопределя богатството от изразни средства.

Руският език (както латинския, например) не притежава граматическа категория определеност (определителни членове), каквато има в повечето от европейските езици. Но от този факт руският език не става по-беден.

Често срещам изказвания в полза на руския като най-богат и едва ли не майка на всички славянски езици. За последното знам че не е така - нали старобългарски = църковнославянски , които е родоначалник на останалите такива.

Съфорумникът ckипaджиятa правилно е осветлил ролята на руския език за нас.

Руският език има най-дълготрайна книжовна традиция сред славянските езици. Тя започва от старославянската (старобългарската) традиция, но в Русия тя не е прекъсвала. Русифицинето (изрусяването) на нашия език от 19-ти век насам, за което пише ckипaджиятa, може да се разглежда и като завръщане или повторно приобщаване към нашата традиция.

Сега само руският литературен език и българският книжовен език са продължители на старославянската книжовна традиция.

Нашият балкано-славянски език има (или е имал) много диалекти. Два от тях са кодифицирани: софийският русофилски диалект (наречен Български книжовен език) и скопският сърбомански диалект (наречен Македонски литературен jазик).

В историята на нашия език бих могъл да отделя следните периоди:

-> праисторически период (общ с повечето езици)
-> индоевропейски период
-> славянски период
-> балкански период
-> русофилско-сърбомански период (19-ти и 20-ти век)
-> циганско-глобализационен период (в началото му сме)

Как си обяснявате факта за странното неславянско твърдо звучене на българския?

Ами чешкият и полският звучат много различно. Кой от тях има славянско звучене?

Един език се класифицира като славянски не по звученето, а по произхода си.

Всеки романски език (френски, италиански, испански, португалски, румънски) звучи различно от останалите. Различно могат да "звучат" и два диалекта на един език. Например, британско-английски и американски понякога звучат различно.