За мен интересното е защо точно в българския има такова подбробно и точно структуриране и подреждане на роднинските връзки и от кога е това. По произход една част от думите са звукоподразателна детска реч, други са сродни със славянските, трети са турски (баджанак, балдъза и т.н.). В повечето славянски езици (освен май сръбския), пък и в индоевропейските май, без да претендирам да знам за всичките ИЕ езици, няма такова нещо. Та значи въпросите, които аз си задавам, са следните:
1. Откога е тази изчерпателност и структурираност на назоваването на родствените отношения?
2. Май в турския също има такова подробно назоваване. Възможно ли е да заимстваме от чужд език нещо толкова лично като разчленяването и осъзнаването на роднинските връзки? Според мен е малко вероятно.
2. Ако не сме ги заимствали от турския - кога е възникнало това и откъде? Не е славянско явление, май не е и гръцко (могат ли да кажат нещо елинистите по въпроса?), тогава какво е? Логиката подсказва да е изконно българско, а не заимствано. Ако е така обаче стигаме до извода за едно силно и ясно структурирано древно мислене, което по принцип възниква на по-късен етап.