|
Тема |
Re: За думата "ата" [re: ata] |
|
Автор |
Ziezi (ex quo Vulgares) |
|
Публикувано | 07.09.04 21:32 |
|
|
Сега, първо, в българския АТА не се е запазила
Дрън, дрън, та пляс...
"Тракийската" /древнобългарска/ дума "ата" е преминала в среднобългарския под формата атец, отец. Оттам преминала в руския език. В новобългарския съществува със значение на свещеник, а също и на Всевишен - Отца и Сина и Светия Дух .
Думата АТА е преминала дори в готския език, тъй като вест готите са били на Балканите за период от 1-2 века. /Ако по принцип не са "траки", което е напълно възможно, защото гетите са траки, а готите са гети. Но това е друг въпрос/
А и ""прабългарите"" са всъщност с монголско-тюркси произход... Така, че може да е прабългарска наистина...
Много е възможно въпросните "прабългари" и да са занзибарци. Изворите не споменават нищо за такъв народ. Последните стотина години се говори нещо за някакви "прабългари", но хората говорят, че имало и летящи чинии, трябва ли да им вярваме ?!
Историческите извори свидетелстват, че българите нямат нищо общо нито с монголците, нито с тюрките.
А да я сравняваш с ТАТЕ и т.н е безсмислено... Или мислиш че Мама е китайско, щото на китайски МА означава "майка"...хех
Ако ТАТЕ не е свързано с АТЕ, аз просто не знам за какво изобщо съществува науката лингвистика.
|
| |
|
|
|