За пръв път чувам думата ата, не знам от кой език е, но може и да е от тракийски, и от турски, нямам представа. Не съм я срещала в никой от учебниците, които съм чела, така че няма да мога да те послушам да я задраскам. Приятно съм изненадана, че ти четеш учебници, и то явно по лингвистика, не ти личеше досега.

Думите-обръщения към роднини (защото има и думи, назоваващи роднини, напр. тате - баща) в езиците, в които има такива обръщения (защото има и езици, в които няма), обикновено са звукоподражателни и взети от детската реч. Тъй като на бебетата-тракийчета, и бебетата-тюркчета и всички останали сладки бебчета по света говорните умения се развиват по един и същи начин и те първоначално се научават да произнасят съгласните звуци м и б/п; т/д, то в повечето езици думите за мамо, тате, бабо са с тези звуци. Коя за кой роднина ще се отнася обикновено зависи от ритуали и табута, матриархалност-патриархалност. Тези думи по правило не се заимствата от език в език, както и например другите звукоподражателни думи от типа пиукам, бау-бау, мяу. Ако българчетата казват мама и още в 100-200 езика по света също се казва мама, това не означава, че българските бебета са завладели света и наложили своята дума. Това, което искам да кажа е, че тези думи на практика нямат етимология, един вид автохтонни са произхода си

Наричаш думата ата ту тракийска, ту древнобългарска. Това един език ли е според тебе? И защо употребяваш съставката древно- - тя е русизъм.

"Баща" също ли е измислено название, щом го изписваш в кавички?