Стбъл "да": чист съюз.

Нямам си на идея как е на еллиники, от този език бъкел не знам, но да-формата се счита за един от характерните балканизми, а бг и еллиники се считат за най-типичните представители на балканския езиков съюз, така че едва ли е случайно. В румънски също има някакво подобие на да-форма (voi sa vin, вместо voi venere), но той, заедно с албански и сръбски, не е чак толкова типичен език от този съюз.

Знам, че на сръбски 'да' също не се дели от глагола, но може ли 'да' заедно с него да отиде в средата на подчинено изречение? (Волим да пиje Jован пива => *Волим Jован пива да пиjе???). На български има съюз 'за да', който нито може да се дели от глагола, нито да се премества заедно с него в средата на изречението.

Аналогията на да-формите с употребата на подчинително наклонение в романските езици ми е доста привлекателна, срв. исп. Yo digo que Juan viene (que+изяв. накл.) = Казвам, че Ивам идва <=> Yo digo que Juan venga (que+подч. накл.) = Казвам [щото] Иван да дойде. Разликата е, че романското подч. наклонение е синтетично, а българското - аналитично.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят