Например, някъде в началото на 17-ти век, между Петър І и Екатерина Велика (Петър ІІІ ?), сред руската войска имало протести, защото царят заменил руската команда "идите" с немската "марш". Явно за 300 години краткото, стегнато и шибащо като камшик "марш" отдавна е изместило ленивото "идите" (или "вървете, хайде, " на бг).

Отново ще разкажа любимата си случка от WW2. Японците редовно залавяли някакви американски съобщения, но докрая на войната така и не успели да ги разшифроват. След войната се разбрало, че радистите, които изпращали и приемали тези съобщения, били навахи. Те просто превеждали съобщението на навахски (на-дене) и без повече да се занимават с шифроване, го изпращали. Отсрещният радист превеждал обратно съобщението на английски.

Страхотно, а? Именно североамериканските индианци, които са водели непрекъснато войни помежду си преди белите да покорят племената едно по едно, ще да са били измислили едни от най-стегнатите и точни бойни езици. Та жестове ли не са били, та димни сигнали ли... Като се добави и факта, че едва ли не всяко село е имало свой диалект, и по-отдалечените села, дори от същото племе, трудно са се разбирали (да не говорим са езици като апачи и юма, които нямат нищо общо), развитието на един междуплеменен боен език е нещо неизбежно. Разбира се, други племенни съюзи са използвали други бойни езици, които са били пазени в строга тайна. Въпреки това, за да се намали още повече вероятността за изтичане на информация, условните сигнали са били променяни на доста чести интервали.

П.П. Доколко "марш" е немска дума е отделен въпрос: има френски глагол marcher и испански marchar, които значат същото. А и наставката в marschieren... ако беше изконно немска щеше да е marschen. "Идите" на немски е "geht". Царят обаче е заимствал командата от могъщата по онова време пруска армия.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят